Всеки четвърти българин до 30 г. не прави абсолютно нищо – нито работи, нито учи, нито стажува. По този показател България “изпреварва” дори закъсалата си южна съседка Гърция, пише “Дойче веле”. Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд, пише още в статията. Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. Тази издръжка се равнява на близо 3,5% от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми – над 3 милиарда лева.
Около 260 000 българи между 15 и 29 г. не правят абсолютно нищо – не учат, не работят, не стажуват. Това е почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия, коментира “Дойче веле”.
„Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“, казва социалният антрополог Харалан Александров. „Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира” с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно“, добавя той.
Според него у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш – сега и веднага!“.
Около 60 000 от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя е около 30%, но реално достига 80-90 на сто. „Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма – порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци“ започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират“. Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров.
Той бил потресен от срещата си с млади българи в село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа“. Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.
Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници” е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.
96 на сто от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат да работят, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение” е едва 30%. Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях. За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто.
Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил – важно е за какво те бива, казва Харалан Александров. „Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука – това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на “лузърите” (в превод от английски език “загубеняк” – б. р.). Наричаме ги „обезкуражени”, но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените“ никога не са го притежавали“, обобщава Александров.
Само 20% от завършилите висше образование работят по специалността си, повече от 80 процента от децата завършват висше, ако и техните родители са висшисти, са част от изводите от изследвания на БСК, свързани със заетостта и пазара на труда, стана ясно вчера. 400 000 работни места за “умрели” за последните 4 години, в същото време повече от 100 000 са неграмотните българи.