Тази година започна на 15 февруари и продължава 48 дни – до 4 април, когато ще отбележим Възкресение Христово. Постът е благодатното време за очистване на душата и тялото. Светата православна църква го установява в края на втори и началото на трети век.

Смисълът на поста не е само въздържане от храна с животински произход, а възвисяване на духа на човека. Подчинявайки тялото на своя дух, чрез въздържанието човек иска да се издигне над материалното в този свят – въздържание от блажна храна, от различни удоволствия, които ни отдалечават от Бог. Постът е онова благодатно време, в което православният християнин чува своята душа, остава със себе си, разговаря с Бога и в сърдечна и чиста молитва разкрива своята душа, разкайва се за своите грехове. Прави изповед и взема причастие. Това са велики тайнства, които помагат на душата да се приближи до своето спасение. Постът е време, в което човек извиква в себе си най-съкровените мисли за смисъла на земния живот и за придобиване на добродетели. Най-голямата добродетел е смирението, което е осъзнаване на нашата греховност. Заедно с вярата, надеждата и християнската любов смирението помага на човек да осъзнае своята греховност и да се моли горещо на Бог да го помилва и да опрости греховете му. Най-големият грях е гордостта. Тя е в основата на всяко зло. Гордостта води до духовна смърт, отхвърляне на Божия образ в човека. Гордият човек не търпи критика, не приема съществуването на Бог, забравя своето несъвършенство, смята, че всичко в живота е подвластно единствено и само на него. Затова по време на поста човек се подготвя за отхвърляне на греховете си чрез разкаяние и изповед пред свещенослужител. Получил опрощение на греховете си постещият се подготвя за приемане на Светото причастие или Светата Евхаристия – тялото и кръвта Христови. Хлябът и виното са основните съставни на Светото причастие, претворени по време на Светата литургия. Приемайки Светото причастие, ние ставаме Христоносци, Бог изпълва нашето сърце с неизмерима любов към него и ближните ни, към самия нас.