Смолянски общественици и родственици на свещеник Райчо Начев си припомниха за него по повод 180 –годишнината от рождението му. Вълнуващата среща се състоя в читалище „Христо Ботев“ в гр. Смолян. Председателят на читалището Иван Иванов приветства всички присъстващи. „Ако не бяха те – Райчо Начев, Дорко Георгиев, Георги Дорков, Марко Капсъзов, Георги Бечев…не бе възможно да ни има и нас, защото те през 1871 създават нашето читалище. Те са основатели и на църквата, и на училището“, каза Иванов. Той обяви, че на следващото заседание на настоятелството ще бъде предложено библиотеката към читалището да носи името на свещеник Райчо Начев.

За житейския път и дейност на Райчо Начев разказа Мария Костадинова. Райчо Начев се родил и израснал в далечни времена, в трудни години на непрестанни борби в защита на българското и отстояване на българщината. „1836 – 1837 в смолянско върлува чума и погубила голяма част от населението. Смолянци се разбягали по съседните гори, по колиби и временно пригодени жилища. Семейството на Начев, заедно с други роднини, се настанили в местността Чернока. Там, под една кичеста ела, се родил Райчо. Той не израснал висок и строен като елата,останал нисък, но бил жилав и корав като нейните корени“, разказа Костадинова. Първоначалното си образование получил по гръцки в село Горно Райково, а после сам се научил на българско писмо и четмо. Учи при първия български учител тогава Георги Чакъров. Бащата на Райчо е шивач на тогавашния управленец в каазата Салих ага, който се грижел за духовното преуспяване на населението, помагал на християни и мохамедани. Райчо усвоява занаята на баща си и го практикува до старини, макар да е свещеник. До 25-та си година се скитал из Рупско и Драмско, често ходел в Пловдив за гайтан. Там се запознал с Найден Геров, от когото се вдъхновил да работи за възраждането на своя роден край и отърсването му от гръцко духовно иго. Райчо Начев пръв донесъл от Пловдив българска книга и се заловил с премахването на гръцкия език от църквата и училището. „ Поп Райчо, скромен, но твърд и доблестен човек, защитник на всичко българско, изнася на плещите си цялата борба за възраждане на българщината. Преследван, глобяван, затварян не един път, бит, поп Райчо емигрира в Източна Румелия и се установява в село Крумово. През 1873 година в Голямо Конаре е ръкоположен за свещеник. От тогава до смъртта си свещенодейства в родния си край“, каза още Мария Костадинова. Сътрудници на поп Райчо в защита на българското от 1850 до 1885 са били свещеник Антон Кузмов, Гого Ликин, Никола Гегов Геговски, Тома и Станчо Томовски, Дечо Капсъзов, Ангел Стояв Кацаров, Сивко Вълчевски, Христо Табаков, Георги Кацаров, Тодор Кацаров, Тодор Дорков. Всички те патриоти и дейци за народна свобода, за българска църква и български училища изпитали турския тормоз. Мнозина от тях дочакват свободата преминават в последните години от живота си скромно почти незабелязано. „Свещеник Райчо Начев е бил стълб на българщината в Пашмакли и с право се нарича баща на българизма. Тук той бил защитник на българите пред турците“, добави Костадинова. Тя разказа интересни моменти от живота на свещеник Райчо Начев. През 1878 година част от отседналите в Устово руски войски идват в Смолян. Поп Райчо организира посрещането им и държи реч на площада. Когато смолянци разбират, че родния им край остава отново в турско, свещеникът повежда делегация от няколко души към Караманджа, спят там няколко нощи, за да дочакат комисията,която очертава границата и поставя граничните пирамири, и предлагат искането си 12 чисто български села да бъдат в българско. Това обаче става доста по-късно.

Поп Райчо умира на 23 септември 1910 година.

„Този възрожденец, българин, защитник на родното е народен будител в трудното за българския народ време. Трябва да помним!“, каза в заключение Мария Костадинова.

Срещата започна с изпълнения на гайдарски състав, с ръководител Костадин Илчев и на фолклорен състав, с ръководител Мариана Каранлъкова.