Тука е спасението за стария човек

Тука е спасението за стария човек

Членове на Детската доброволческа организация “Св. Николай Чудотворец” в Смолян за пореден път бяха на гости при милите баби и дядовци в Дом за стари хора в с. Фатово. Познават се от много години и всяко посещение тук е взаимно очаквано. Носи радост и мило преживяване.

Предколедното им гостуване сега бе подкрепено с подаръци и плодове от три църкви в Смолян – “Св. Неделя”, “Св. Висарион Смоленски” и “Св. Николай Чудотворец”, за което децата са много благодарни и искрено се радват. Приятелите им от ППМГ “Васил Левски” саморъчно изработиха красиви и разнообразни коледни картички, които доброволците от тяхно име подариха на всеки.

Децата поздравиха и персонала с директор Живко Билянов, защото лично са усетили всеотдайната грижа към настанените в Дома баби и дядовци и всеки път се уверяват в това. Тук е тихо, спокойно, уважително към всеки. Радват ни се като на свои внуци, казват децата. Да завършите добре училище и да имате хубави, хубави млади години, пожелават им възрастните.

„Навсякъде можеш да си намериш дом, стига да знаеш, че всичко става по Божия воля, да си благодарен и незлоблив.“ С тези думи започна да разказва на децата 86-годишната баба Мара от с. Момчиловци. Всички затаиха дъх, а имаше и просълзяване: „Добре съм. Доволна съм много от този Дом, от тоя персонал. Свикнах добре. Тука е вече моят дом. Не мисля да се връщам, защото съм сама. Тука ми е по-добре. Намерих утеха, намерих сила. Дойдох преди две години. Имах голямо счупване на крака и шест месеца бях на легло, наехме жена да ме гледа, но бе възпрепятствана и си отиде. Дойдох тук и останах. Това е държавен, хубав наш дом. Добре, че е имало кой да го построи, да го направи, да има такива домове. Много хубаво ни обслужват, като дъщери се държат с нас. Много хубаво ни помагат за всичко. Хранят ни, мият ни, чистят ни. Ние сме на почивка тука. Всичко съм минала. Изтърпях с Божията помощ. И продължавам да търпя, с търпение всичко става. Най-важното в живота е да имаш търпение, да имаш смелост, да понасяш всичко, каквото ти дойде, защото няма друг начин, душа. Каквото ти дойде отпреде, трябва да го понасяш, да го носиш. Две дъщери съм погребала, мъжът ми е починал и аз намерих утехата тука. Тука, при моите близки, това са моите хора, в Дома. Милички! Да са ми живи и здрави. Радваме се на всички гости. Трогваме се до дъно. Дечица, млади идват, всякакви. Господ да ги благослови и всичко добро да дава на всички хора. Мир да има на тая земя. И още такива домове да направят. Това е спасението на стария човек.“

Росица Примовска

Вирни се горе