Днес православната църква почита паметта на Св. преподобни Теодосий Търновски, роден в началото на 14 век. Той е виден български духовник и отшелник, идеолог на исихазма в средновековна България и ученик на Григорий Синаит. За живота му разказва едно просторно житие, написано от неговия съидейник, цариградския патриарх Калист.

Теодосий Търновски е роден вероятно във Видинския край около 1300 година. Монашество приема в манастира “Св. Никола” ("Арчар"). Живее последователно в търновския манастир “Св. Богородица Одигитрия”, в манастир край средновековния гр. Червен, Русенско, в манастира “Св. Богородица” ("Епикерниев") край Сливен. Когато през 1335 г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир, Теодосий Търновски се установява при него.

Два пъти посещава Търново със специална задача – среща се с цар Иван Александър и измолва от него материална помощ за Парорийската обител. Около 1350 г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в значително просветно огнище. Ориентацията на Теодосий Търновски е на страната на т.нар. ортодоксална, провизантийска партия в България и е в пряка връзка с разбиранията му на убеден исихаст за приобщаване на българите към духа на византийска култура и образованост. Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа.