Църквата почита паметта на Св. Трифон

Църквата почита паметта на Св. Трифон

Българската православна църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници, които отрано разпалват в него любов и преданост към Бога. Трудът им не отива напразно. Още от дете по негова молба Бог върши чудеса. Живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Исус Христос. По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249 – 251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на подготвителния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.

На 1 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Трифон (означава – който обича удоволствията и веселията.

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано го възпитали да почита Иисус. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Той живял по времето на римския император Гордиан (238-244), въпреки че императорът не бил християнин, но и не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана – умна и хубава, но заболяла от тежка душевна болест. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: “Никой не може да ме излекува, освен Трифон.”

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим и той спасил императорската дъщеря. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той дарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

Вирни се горе