Днес, 07.04.2014 г., EVN България Електроснабдяване представи своето становище на открито заседание в ДКЕВР във връзка с решение на комисията за откриване на процедура за отнемане на лицензията на дружеството като краен снабдител.
В своето становище ЕVN посочи, че не приема да бъде упреквано за настоящата ситуация в сектора нито да носи вина за недостига на средства в НЕК. Дружеството не приема да бъде обвинявано и за евентуално бъдещо увеличение на цените на електроенергията с цел покриване на този дефицит.
Конкретният дефицит, за който EVN България Електроснабдяване е упреквано в момента, е в резултат от дългосрочна държавна политика за насърчаване на зелена енергия, което е отговорност на самата държава, а ДКЕВР като регулираща орган е призван да създаде подходящ механизъм за финансиране на тази държавна политика. За периода 1 юли 2012 г. до 31 юли 2013 г. дефицитът за EVN България Електроснабдяване, в следствие на изпълнение на тази държавна политика е в размер на 248,6 млн. лв.
Трябва да се отбележи, че EVN България Електроснабдяване и останалите крайни снабдители бяха натоварени със задължението да изкупуват, произведена на тяхната лицензионна територия енергия от ВЕИ, за което да бъдат изцяло компенсиране от държавното дружество. Консолидирането на всички приходи и разходи в НЕК, като обществен доставчик, е механизмът, който държавата е избрала за реализация на тази своя политика по насърчаване на производството от ВЕИ, заявяват от дружеството. Ето защо всички приходи (включително надбавките за зелена енергия), които идват от потребителите, също се събират в НЕК.
Този т.нар. “pass through” принцип беше въведен през 2007 г. и все още се прилага. По този начин формално НЕК винаги е била отговорна да предложи на ДКЕВР размер на добавките, който да е достатъчен за финансиране на всички разходи необходими за реализиране на държавната политика, свързана с ВЕИ. ДКЕВР от своя страна е отговорна да осигури достатъчно приходи за това. В този смисъл законът поставя EVN България Електроснабдяване „по средата“ между производителите на енергия от ВЕИ, НЕК и потребителите, но без да му дава формални инструменти, да влияе върху финансовите отношения между тези страни. В последните години всички сме свидетели на регулаторни решения, които са спорни от правна и икономическа гледна точка. Важни актове на ДКЕВР като Методиката за компенсиране от 2012 г. и Решението за цена достъп за ВЕИ производители от 2012 г. бяха отменени от Върховния административен съд.
Въпреки че в заявлението си за нови цени от 1 юли 2013 г. НЕК беше посочила, че има некомпенсирани разходи за енергия от ВЕИ, при определяне на цените и ДКЕВР, и НЕК не осигуриха необходимото финансиране за осъществяване на държавната политика за насърчаване на ВЕИ чрез т.нар. „зелена добавка“. В резултат от това цялата система остана недофинансирана.