Момиченце и момченце се родиха от любовта между Росица и Андрю. Джейми Елизабет Фергюсън и Джордж Камерън Фергюсън се появиха на бял свят на 11-ти април. Те са рожби на красива 30-годишна родопчанка от Райково,съобщи пресаташето на болницата Анита Чолакова. Бебетата били планирани за понеделник, но нямали вече търпение да чакат и тръгнали в събота срещу неделя. Джейми се родила първа с тегло 2,670 кг, а братчето й Джордж е по-мъничко – 2,580 кг. Двамата са с еднакъв ръст – 48 см. Д-р Асен Хаджийски е помогнал на малките човечета да се появят чрез секцио. Четири дена след раждането си близнаците били в кувьози и от един ден вече са при мама. Сега нейното основно занимание, когато са будни, е да ги учи да сучат. Росица казва, че това никак не е лесно. „Като преживяване ми е странно. Родих ги и 4 дена не бях ги виждала. Сега не мога да осъзная, че тези две мъничета са мои. Като им сменям памперсите се усещам, че им казвам: „Хайде сега на кака…” После се поправям и им се извинявам”, разказва Росица. Таткото бил доста паникьосан, докато възприеме какво му се случва. „Не е лесно – изведнъж две. Сега вече е горд. Всеки му казва, че е майстор. А той вика: „Че аз какво съм направил, ти свърши цялата работа, пък аз съм бил майстора”, смее се младата майка. Родителите й са изключително щастливи от случващото им се. Росица им е единствено дете. Много чакали внуци. Сега дъщеря им се шегува с тях: „Ей ви на сега – две наведнъж, да ви видим!”. „Бебетата са кротки. Даже толкова кротки, че не мога да ги събудя за хранене. Благодарна съм на д-р Хаджийски. Те всички са супер тука. Помагат с каквото могат. Обясняват. Грижат се за нас. Надявам се утре да ни изпишат”. В началото на бременността се виждало едно бебе. След около три седмици на видеозона вече ясно се очертавали двечки. „И в моя род имаме близнаци, и в неговия също”, отбелязва Росица. Таткото на Джордж и Джейми е шотландец, но бебетата ще се гледат в Райково, ще помагат бабата и дядото на малките. Преди четири години Росица не подозира за съществуването на Андрю, нито той за нейното. Тя работи като администратор в софийска клиника, а той е корабен инженер във Великобритания. Шотландецът купува къща в Райково, но покупката се оказва на нейните прародители. Веднъж тя се връща в Смолян и баща й звъни на пожар: „Идвай, че един шотландец е купил къщата. Тука е, пък не можем да се разберем. Идвай да превеждаш!” И тя направо от автогарата отива там. Следва съдбоносното запознанство, което прераства в любов. Андрю купил къщата само за почивка, но впоследствие плановете се променят. Вече ще им е за постоянно. Той няма да работи тук, защото професията му е неприложима в Смолян, но ще си идва по за няколко месеца в годината. А половинката му подмята уж насериозно: „Тази къща е много важна за нас. Трябваше да си остане в семейството. И трябваше някой да се жертва”.