Сдружение „Родопски хайдути” проведе втория по рода си хайдушки поход в Родопите, в рамките на три поредни дни, от петък до понеделник, съобщи Манол Ружинов, председател на Сдружението. Родопските хайдути тръгнаха от църквата „Св.Богородица“ в смолянския квартал Устово, преминаха през „Кървава стена“, параклис „Св.Илия“ над село Стража, местността „Мандовата лочка“ и пристигнаха на уреченото място параклиса „Божа Име“. За него, Ружинов разказа, че параклисът с Боже име, е може би един от най-старите параклиси над смолянското село Бостина и изобщо в региона.

През първия ден, част от родопските хайдути изградиха навеси и обособиха бивака на хайдушката дружина. На втория ден към групата лагеруващи в Родопите, се присъединиха още хайдути, с което общия брой на участниците в това патриотично събитие достигна 33-ма души.

„По време на хайдушкия събор бяха предвидени и хайдушки игри, но точно преди тях агнето, което беше наречено по случай 110 годишнината от Илинденско преображенското въстание и за всички загинали за Свободата на България, успя да избяга, прегризвайки въжето“, обясни Манол Ружинов и допълни, че над час и половина седмина млади хайдути гониха агънца на километри от лагера, но безуспешно.

В крайна сметка съдбата беше благосклонна към младите родопчани и местен дървар намерил изнемощялото животно и го върнал в лагера. Манол Ружинов отбеляза, че всички прозряли в този случай знамение и решили да не се отнема живота на агнето, като символ на борбеността, с която то си го заслужи, аналогична с тази на борците за свободата на Родопите. Членовете на сдружение „Родопски хайдути“ носеха със себе си автентична дървена посуда, народни носии и провизии, които бяха прекарани до лагера с помощта на 150 годишната каруца, дарена от Петя и Никола Димчевски.

Хайдушкият поход завърши с раздяла на четата, като единият лъч пое към село Бостина, а другия – по обратния път към кв. Устово. Сдружение „Родопски хайдути„ изказва благодарността си към всички взели участие в единствения по рода си хайдушки поход в България, както и на хората подпомогнали осъществяването му – Анастас Караджов и управителите на конната база в с.Левочево – Петро Г, Милен Кехайов и Александър Симеонов.