Той се е заел и възстановява 12-те малки храма на Чокманово и така да продължи делото на баща си Захари

Всички в родопското село Чокманово се чудят на енергията, ентусиазма и хъса за работа на 45-годишния Анастас Иванов – Тасо, както го знаят всички в селото. Той е на път да възстанови всички параклиси, които заобикалят селцето като духовен обръч и пазят хората в него от злини, бедствия и болести. Има ли я вярата и въздухът е по-лек за дишане, казват възрастните хора в Чокманово.

Тасо се е заел да възстанови параклис по параклис и така да продължи делото на баща си Захари, който се е споминал преди 10 години. Точно от него Тасо се научава на занаят и всеотдайност към църквата. Завършва Художественото училище в Смолян, след това и висше – промишлен дизайн във Варна.

Преди 10 години тръгва по трънлива пътека и в незнайна посока,но го извежда на слънчев и просторен път към Богоугодното дело. Заменя живота в големия и шумен град с този в малкото и спокойно селце, където всички и всичко се знае. Не му потръгва в семейния живот и остава да се грижи за майка си в Райково и да търси родствените корени в Чокманово, където баща му е вдигнал голяма къща.

Завладян е от факта, че в това селце има най-много параклиси на глава от населението у нас-12 параклиса и 2 църкви. Първо е възстановен параклисът на Св. Кузма и Дамян, по-късно Св. Дух, а сега изцяло е съграден и параклисът Св. Петър и Павел, който е с размери на малка църква с два купола. Тасо ляга и става с мисълта за него. Сам скицира проекта за строежа и започва…

Вече е убеден, че колкото и трудности да има, с Божията помощ все се преодоляват.

Пътят към параклиса е стръмен и труден, както пътят към успеха в живота

Намира начин да закара материалите – вар с бидони, тухли, цимент, арматура – всичко е минало през ръцете му.

Благодарен е на родолюбиви хора, които му подават ръка, кой с материали, кой с пари и чудото се случва – параклисът е построен.

Налага се дори да продаде колата си, за да вложи парите в неговото завършване

Девизът му е: „Богат е този, не който е взел, а този, който е дал”.

Сам обшива купола със специална златиста ламарина, закупена от Украйна. С хиляди трудности прекарва ток и монтира светещ кръст, който се вижда нощем от километри. А сега на отминалия Петровден е осветена и окачена новата тънкостенна камбана, отлята в КЦМ край Пловдив. Забие ли, тържествено се чува надалече. Цялото село поднесе поздрави и благодарности на майстора със златни ръце Анастас Иванов. Собственоръчно Тасо рисува дори плакатите с покани за курбаните, на които се събира младо и старо. Често в тяхното приготовление му помага и 78-годишният Иван Делев.

Николай ЧАПАНСКИ