Родопчанин, дарил 103 л кръв, отказва номинация за Гинес

Родопчанин, дарил 103 л кръв, отказва номинация за Гинес

“Пазех се от рискови връзки с жени, алкохол и цигари и редовно пиех отвари от коприва и радика, за да поддържам организма си”, казва Атанас Френкев. 84-годишният смолянчанин е дарявал кръв 400 пъти – за 41 години дал да източат 103 л от вените му.

Брал тревите заедно със съпругата си Радка, покойница от 2 г., тъй като те му помагали да бъде винаги във форма.

Радиката, наричана още жълтурче или глухарче, според Френкев много помага за болести на жлъчката и черния дроб. Копривата пък се препоръчва за подсилване на организма още от древността.

В името на донорството смолянчанинът пийнал първата си ракия, след като навършил 65 години. Медицината препоръчва да се прелива кръв от хора на тази възраст само при много голяма нужда. Френкев обаче е сред пропагандаторите при дарителски акции и го демонстрира с доброто си здраве и отличната си памет.

“Преди да почине съпругата ми, не знаех какво е болест. Смъртта ме срина психически и сега имам леки проблеми със сърцето”, признава бай Атанас. По-рано дори като пенсионер е изкачвал Елбрус – 5642 м, в Кавказ, покорявал е Мусала, Митикас, Вихрен и др. “Дори на големите височини съм се чувствал перфектно”, убеждава кръводарителят.

Миналата година гостувал на дъщеря си, която работи в Гърция. Професор от Атина се изумил, че черният му дроб е много твърд за неговата възраст. Причината била в кръводаряването. Френкев е убеден, че то не само укрепва физиологичното състояние на човека, но и спомага за генериране на повече памет.

“Някъде до 1960 г. кръвта не се източваше в банки, както е сега, а от вените на дарителя постъпваше директно в нуждаещия се”, казва бай Атанас. По стария метод трябвало да помогне на болния Васил Лазаров. Гледал през цялото време как се променя лицето му – в погледа му била изписана благодарност. Тогава решил, че трябва да се отдаде на кръводаряване за цял живот.

За първи път дарил кръв на 18 години. “Поне 30 кръводарявания съм правил през 4-годишната ми казарма”, спомня си Френкев. Повечето от тях станали при спасяване на негови връстници войници, когато товарен автомобил “Рено” през 1950 г. ги връхлетял и ранил 35 човека.

“С дни съм седял в болницата, за да мога да помогна с кръвопреливане, но повечето от войничетата останаха инвалиди”, разказва бай Атанас.

Кръвната му група нулева с отрицателен резус фактор е изключително рядка. С такава кръв са 8 на 10 000 души. Кръвта на Френкев е изследвана в Германия и е установено, че има 15 добавки, които рядко се срещат при човека. Заради това той бил постоянно в списъците на кръвните центрове и БЧК. Бил едва ли не на повикване.

“Имаше голяма нужда от кръводарители в нашия край през ония години. Само в “Горубсо” работеха 19 000 миньори, в рудника край Смолян – още 8000 души”, изтъква Френкев. Тогава се е случвало и по 6-7 пъти в месеца да дава кръв, въпреки че знаел, че това не бива да става повече от веднъж.

Бай Атанас прекрачвал допустимото и по количество. За спасяването на бившия кмет на Михалково Георги Кацаров, който претърпял тежка операция в Девин, дал 3 дни поред общо 6 банки.

“В Мадан ме повикаха за спасяването на родилка. Тогава пак дадох 3 пъти по 250 милилитра. Д-р Карапетков е още жив, питайте го”, разказва Френкев.

Бай Атанас признава, че е участвал в серии кръводарявания през социализма от ентусиазъм. Тогава заемал отговорни постове в профсъюзите и трябвало да дава личен пример. Въпреки че често кръводарявал, Френкев е работил през целия си живот.

Смята, че в края на 50-те години, когато Смолян е трябвало да пребори Асеновград да стане окръжен град, хем най-много е работел, хем е дарявал кръв. Тогава заемал важен пост в окръжния народен съвет. За няколко месеца обиколил 382 населени места в целия район. Като възпитаник на военното училище във Велико Търново написал и частта за военностратегическите причини окръгът да е в Смолян, а не в Асеновград.

“Години след това при среща с Тодор Живков в къщата на министър Георги Караменов в с. Розовец той ми каза, че моите аргументи от военно значение са надделели за избора”, спомня си Френкев.

“Сега даването на кръв най-често е да се помогне на конкретен човек”, казва той. Френкев дори не се интересувал къде отива кръвта му. С преливане от негово донорство са спасени десетки чужденци от Германия и Великобритания, които по време на почивка в Пампорово се нуждаели от помощ.

“Нито една стотинка не съм взел за даряване на кръв през живота си. Грях е да се вземат пари”, кълне се смолянчанинът. Той изброява няколко свои познати, на които в днешно време се налага да плащат на донори. Не може обаче да им помогне с кръв, тъй като вече е стар.

“Не търся слава, дори не съм най-големият кръводарител в Смолян. Това е Гурко Сунков от Устово, който е дарил общо 121 литра през живота си, но почина”, признава Френкев.

“През 2005 г. лично зам-.председателката на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец от Унгария ми предложи да ме номинират за вписване в Книгата на Гинес, но отказах”, казва Френкев.

Тогава той е награден от БЧК със статуетка, наподобяваща капка кръв, и почетен диплом наред с други дългогодишни кръводарители от страната.

Атанас Френкев има още много грамоти и ордени, а в края на месеца ще бъде обявен за почетен гражданин на Смолян.

Автор Валентин Хаджиев

Вирни се горе