Той е гениален математик и програмист, а е само на 14 г. Израснал е в доспатското село Барутин и докато другите хлапета спели следобед в местната детска градина, решавал задачи за втори клас. Никога не е ходил на частни уроци, но в бележника му през всички години досега има само шестици. Не е напускал България, а получи признание от световния гигант “Гугъл” за майсторските си умения да програмира.
Това е осмокласникът от Пловдивската математическа гимназия Радостин Чолаков. Уравновесен, амбициозен, с ясна цел и точна представа как да я постигне.
“Искам да имам своя компания за програмиране и знам, че ще успея сам, без да правя компромиси”, уверен е младежът, който миналото лято влезе в елитната гимназия под тепетата с отличие от матурите след седми клас.
“Още когато Ради беше много малък, личеше, че е необикновено дете – разказва с усмивка майка му Стефана, която работи като шивачка. – В детската градина често боледуваше, затова спрях работа и останах вкъщи да си го гледам. Показвах му цифрите, буквите и всеки ден учехме по малко. Когато стана на 5, вече можеше да чете свободно непознат текст и да решава задачи със скоби до 1000.”
От 4-ти клас момчето се явява на републиканските олимпиади по математика и винаги е на първо място в област Смолян. Тази година за първи път се състезава с учениците от Пловдивска област. В началното училище родителите му помагат с подготовката вкъщи, но от пети клас е напълно самостоятелен.
“Всички предмети му вървят, при това с лекота, а не със свръхголеми усилия – щастлив е бащата Лозан. – За мен Ради си е гений още от малък. Той и по-малкият му брат Слави са нашата гордост!”
Момчето се запалва по програмирането, когато е във втори клас. “Леля и нейният съпруг бяха на гости вкъщи. Той седеше с лаптопа върху коленете и правеше нещо. Стана ми интересно и се загледах. Попита ме дали искам да ми покаже какво прави. Така започна всичко.”
Радостин се учи сам – гледа видеа в интернет и чете статии за web development – кое как се прави, а после работи на принципа проба-грешка. Дълго време се занимава с javascript и с него научава повечето концепции. После сам продължава
да си измисля проекти и с тях учи другите компютърни езици – Java/Kotlin, C#, Python, Dart, C++.
“Първия си проект завърших напълно, когато бях на 10 години – приложение за игра на шах за мобилен телефон”, спомня си Радостин.
Именно за него получава признание от световния гигант “Гугъл”. Публикува Android приложението RSG Chess и няколко G Assistant Action, свързани с него. Участва с тях в обявен от “Гугъл” конкурс и след 2-3 дни получава съобщение, че е сред победителите. Наградата е 2400 долара под формата на ваучери, благодарение на които има достъп до различни помощни програми на “Гугъл”.
Когато е на 12, компанията Axosoft го награждава с 1000 долара кеш, след като успява да пребори професионални програмисти в състезание за GitKraken интеграции с браузъра Chrome. "Един ден Ради ми каза, че ще се състезава не с ученици, а с професионални програмисти и ще ги победи – връща лентата майката.
Казах му, че не вярвам – все пак ние трябва да го приземяваме. Но когато ми показа писмото, че е спечелил, го признах!"
Преди два месеца Радостин финишира работата си по мобилното приложение за Android – AnyGoal. Идеята му е лесно да следиш как се справяш с различни задачи и цели – нещо като дигитален бележник. Има различни приложения с подобни идеи – в едни може да следиш физическото натоварване, в друго – да записваш задачите си за седмицата например. И ако тези идеи се обединят в едно приложение с простичък интерфейс, то може да е много полезно, обяснява разпалено младежът.
В големия град не усеща негативно отношение заради това, че идва от малко родопско село. По-голямата част от неговите съученици и учители в Пловдив се радват на успехите и известността му и го подкрепят. Някои казвали на класната му, че Радо им е идол.
В момента той участва в благотворителен проект на фондация “Усмивка за Африка” – изцяло сам е изградил уебсайта им и го поддържа.
Взема пример от най-успешните програмисти – Стив Джобс и Бил Гейтс, защото се цели към върха на света, но не обича да копира никого.
Получил предложение да се обучава в частна гимназия, където му отпуснали стипендия, но той отказал, защото не иска да се чувства задължен.
Засега действа сам, защото не познава много връстници със същите интереси като неговите. Контактува онлайн с програмисти от различни държави и често работи съвместно с колеги от САЩ и Индия при проекти с отворен публичен код.
Странно му е, когато негови връстници залитат по чалгата: “И доста плашещо!”, допълва Радостин. Непонятно му е как този тип музика и поведение може да им се хареса. “Струва ми се, че повечето тийнейджъри нямат воля и ги мързи да направят нещо, а това ме дразни. Би трябвало да се развиват и да не са някакво чалга слушащо стадо. Все пак има надежда, че някои от тях ще надраснат това си влечение.”