Проф.Кр.Петков: Войната "Банки срещу клиенти" навлезе в нова фаза

Проф.Кр.Петков: Войната "Банки срещу клиенти" навлезе в нова фаза

Войната “Банки срещу клиенти” навлезе в нова фаза: на прицел са адв. Веска Волева и журналисти от “Биволъ” /проф. Кръстьо Петков/

Какво се случва на арената на “военните” действия, където се сблъскват интересите на топ-банкерите и техните клиенти в България?

Този въпрос е между най-актуалните в днешната кризисна ситуация, превърнала мнозинството от българите в сървайвъри по принуда. Принудата става възможна там, където държавата е загърбила своите отговорности да защитава правата на своите граждани, когато те целенасочено и системно биват орязвани, временно елиминирани или направо отменяни. От кого? Ами от силните на деня, от финансовите елити, за които нобелистът проф. Джоузеф Стиглиц ползва обобщаващия титул “банкери”.

Банкерите, мениджъри на корпорации в собствените си страни, са наблюдавани отблизо от данъкоплатците , медиите и неправителствените организации. Банкерите, които служат като наемници в чуждестранни банкови легиони, също са под държавен и обществен надзор. Когато се констатират случаи на измами с пари на клиентите, следват ответни мерки – оставки, съд, затвор, лишаване от лицензи и пр. Такава беше съдбата на мегаизмамника Бърни Мейдоф, когото пратиха зад решетките в САЩ за безпрецедентните 150 години. Подобна ще е съдбата и на международната мошеническа банда, фалшифицирала индексите “Либор” и ощетила инвеститорите с над 8 трилиона долара! Институционалният контрол не прости дори на могъщия президент на ЕЦБ Марио Драяги, когото разследват за конфликт на интереси.

Само в колониална България не е така!

Чуждестранните банки и техните наумници, завладели българския пазар, откриха най-лесния начин за докарване на печалби – чрез едностранни привилегии и изгоди, уредени със закон. Имам предвид правото на банките да определят основния лихвен процент по свое усмотрение /формалното название е "собствена методология"/, постановено в Закона за потребителските кредити. Не по-малко драстичен е случаят с чл. 417, ал. 2 от ГПК, който даде извънредната привилегия на банките да събират вземания от кредитополучателите, обявявайки ги за неизправни въз основа на извлечения от свои счетоводни книжа. И още редица други такси, наказателни лихви и прочее тегоби се стоварват върху клиентите- при пълното бездействие на държавата и благодарение на лобистките чадъри, разпънати от БНБ и парламентаристи върху компрадорския финансов елит у нас.

Българинът търпи всякакви издевателства, но до време. После отвръща на ударите. Така се случи и сега. Макар че самоотбраната на ощетените клиенти е далеч по своята масовост и ефективност от тази, която наблюдаваме в САЩ и Европа, все пак измамените българи организираха протести; апелираха пред компетентните институции; заведоха и първите дела срещу всесилните банки. И неочаквано за мнозина, спечелиха няколко дела.

Както се казва, на война като на война!

Изглежда точно тази организирана самоотбрана стресна банковите лобита и те предприеха контранастъпление. Първият удар беше нанесен чрез решението на Конституционния съд от октомври т.г., който единодушно /!/ отхвърли сигнала на националния Омбудсман за нарушение правата на гражданите-кредитополучатели, лишени и от съдебна закрила при принудителното събиране на измислени и надписани дължими суми по взети заеми.

Моите разговори с вещи юристи, вкл. конституционалисти, ме доведоха до извода, че споменатото решение е некомпетентно, аргументите в защита на банките – услужливо заимствани от позициите на простилата се със своите надзорни функции БНБ, а определението на обществения интерес -подменено с този на частния, банков интерес. Затова не бива да мълчим. Вярно е, че решенията на Конституционния съд се изпълняват, но никой не е казал, че не може да се коментират.Апропо, другата сходна/антисоциална и неконституционна позиция на въпросния съд по сигнала на група депутати за процедурни нарушения при прокарването в парламента на промени в КСО, още повече засили впечатлението за поръчковата роля на част от конституционните съдии. А скандалът с избора на съдята Венета Марковска съвсем срина имиджа на тази висока институция.

Но да се върнем към банковата тема. Най- тревожното е, че скандалното решение, позорящо институцията “Конституционен съд”, беше използвано като сигнал за поредната банкова контраатака. Този път на прицел беха взети не клиентите, а техни защитници: медиите и адвокатите.

За да не бъда голословен, помествам в блога автентичните документи, от които личи до какви ширини смята да се разпростре властта на банкерите. Имам предвид по-конкретно:

-безпрецедентното искане за дисциплинарно наказание на адвокат Веска Волева, отправено от г-н Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, до Висшия адвокатски съвет и Софийската адвокатска колегия / неговото писмо, както и отговорът на адв. Волева, са дадени в прикачени файлове по-долу/;

-информацията за скандалните заплахи по адрес на журналисти от популярния/независим сайт “Биволъ” , отправени от висши банкови служители /виж подробности по случая, както и ексклузивно интервю с адв. Волева, на страниците на същия сайт/;

Формално погледнато, битката е институционална и професионална: банкеовата гилдия срещу адвокатура и медии. Но това, което ме тревожи е откритият удар върху активни публични личности: съдебни защитници и разследващи журналисти. Имената им са от значение, защото са влезли в публичния оборот, знаят ги в цялата страна, доверяват им се клиенти , читатели, блогъри, колеги от занаята. Целта на репресивните мерки и в двата случая е една: да се сплашат най-напред онези, които успешно се противопоставиха на банковите своеволия, било чрез спечелени съдебни дела, или огласени в медийното пространство факти за банкерски прегрешения. Така фронтът на банковите клиенти се оголва и отслабва – съюзниците биват елиминирани,в редиците на самоотбраняващите се настъпват смут и резигнация.

Имат ли шансове обезправените, поставени в неравностойно положение банкови клиенти у нас?

Да, защото рано или късно парламентът е длъжен да се произнесе по внесената петиция с над 9000 подписа от гражданите, които искат отмяна на скандалния чл. 417, ал.2 от ГПК. Ако не този, следващият парламент ще бъде принуден да премахне антиконституционните и антиевропейски банкови привилегии. Както и да въведе нов, пазарен режим за определяне на лихвените проценти върху кредитите, синхронни на европейските директиви.

Да, защото българският казус с банковите своеволия вече е международно известен. От информацията, изнесена в сайта “Биволъ” е видно, че влиятелни издания като Форбс и Ла Стампа, както и международни професионални и правозащитни организации, смятат заплахите срещу разследващите журналисти за неправомерни и ще следят отблизо скандалния случай.

Да, защото от чужбина адв. Керелов вече е предприел контрамерки срещу автора на донесението по адрес на адв. Волева /виж публикацията в "Биволъ"/;

Да, защото в Европа вече се създава мрежа от активни застъпници на интересите на клиентите срещу банковите измами и нелегитимни привилегии. Нейни сътрудници и кореспонденти стават и български правозащитници.

Да, защото дълго мамените граждани в демократичните държави най-сетне разбраха как да се противопоставят на лобистките пробанкови закони :като избират във висшата власт директно свои доказали се защитници.

Вирни се горе