Държавен архив -Смолян представя изложба “БЪЛГАРСКО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО”

АВТОР: доц.д-р Георги Митринов от Института по български език при БАН

ИЗЛОЖБАТА Е ЕДНО ВРЪЩАНЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ЗАД ГРАНИЦА. НА 22 ТАБЛА В 100 ФОТОСА Е ОТРАЗЕНА СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ХРАМОВЕ В БЕЛОМОРИЕТО СЛЕД ТРАГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК, СПОХОДИЛИ ТЕЗИ ЗЕМИ И НАСЕЛЕНИЕТО ТАМ. ПРЕЗ 1903 г. БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЕЛОМОРИЕТО Е ПОДЛОЖЕНО НА УНИЩОЖЕНИЕ, ОТНАЧАЛО ОТ ТУРСКАТА ВОЙСКА ПРИ ПОТУШАВАНЕ НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ – ОТ ВЪЗСТАНАЛИТЕ 92 СА ОПОЖАРЕНИ И РАЗОРЕНИ 68 СЕЛА, А ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО ИМ Е ИЗБИТА. ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912-13 г. СА ОПОЖАРЕНИ 161 БЪЛГ. СЕЛА С БЛИЗО 16 000 КЪЩИ. ТОГАВА СА УНИЩОЖЕНИ РЕДИЦА СЕЛА В ГЮМЮРДЖИНСКО, СЯРСКО, КСАНТИЙСКО, СОФЛИЙСКО, КОИТО ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ. ПОЧТИ ИЗЦЯЛО ИЗТОЧНА (ОДРИНСКА) ТРАКИЯ Е ОБЕЗБЪЛГАРЕНА. БЛИЗО 200 000 БЪЛГАРИ СА ПРОГОНЕНИ ОТ РОДНИТЕ ИМ МЕСТА. ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В. СЛЕДВАТ ГРЪЦКИТЕ ГОНЕНИЯ. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОЦЕЛЯЛОТО ПРИ ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗСЕЛВАНЕ БЪЛГ. ХРИСТИЯНСКО НАСЕЛЕНИЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ, Е ПРОГОНЕНО ПРЕЗ 40-ТЕ СЛЕД КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ПО ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ. ТАКА В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ОЦЕЛЯВА САМО БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, КОЕТО ПРИЕМА ОФИЦИАЛНО ДА ОБЩУВА НА ГРЪЦКИ ЕЗИК И ДА СЕ САМООПРЕДЕЛЯ КАТО ГРЪЦКО. ДНЕС, В НАЧАЛОТО НА ХХІ в. В ИЗТОЧНА (ОДРИНСКА) ТРАКИЯ СА ЗАПАЗЕНИ И ВЪЗСТАНОВЕНИ САМО 4 БЪЛГАРСКИ ЦЪРКОВНИ ХРАМА В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ – ОДРИН И ИСТАНБУЛ. В ЗАПАДНА ТРАКИЯ И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПОЛОЖЕНИЕТО Е ПО-РАЗЛИЧНО, ТЪЙ КАТО ГЪРЦИЯ Е ХРИСТИЯНСКА СТРАНА, ТО ВЪВ ВСЯКО ОЦЕЛЯЛО ДО ДНЕС БИВШЕ БЪЛГАРСКО ХРИСТИЯНСКО СЕЛО ИМА И ЗАПАЗЕН ЦЪРКОВЕН ХРАМ. В РЕЗУЛТАТ ОТ НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ В ЕВРОПА И НА БАЛКАНИТЕ И ОСОБЕНО СЛЕД ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СА ВЕЧЕ НАЛИЦЕ ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ СЪС СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ. ВЕЧЕ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ ПРОУЧВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ТУРЦИЯ И ГЪРЦИЯ.

ТАКА СЪС СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО НА РОДОЛЮБИВАТА ФОНДАЦИЯ “БЪЛГАРСКА ПАМЕТ” С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ, БЕ ФИНАНСИРАНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ИЗТОЧНА (ОДРИНСКА) И ЗАПАДНА (БЕЛОМОРСКА) ТРАКИЯ, КАКТО И В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ. РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА ПО ТЕМАТА Е НАСТОЯЩАТА ФОТО-ИЗЛОЖБА. В НЕЯ ДОЦ.Д-Р ГЕОРГИ МИТРИНОВ ПРЕДСТАВЯ ОСНОВНО ФОТОГРАФИИ ОТ РАЗРУШЕНИТЕ ИЛИ ИЗОСТАВЕНИ БЪЛГАРСКИ ХРАМОВЕ В БЕЛОМОРИЕТО. ПОКАЗАНИТЕ В ИЗЛОЖБАТА ФОТОСИ НА РАЗРУШЕНИ ЦЪРКОВНИ ХРАМОВЕ СА ГЛАВНО ОТ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ СЕЛА, УНИЩОЖЕНИ ПРЕЗ 1913 г. КАТО: БАНИЦА, ЛАКОС – СЯРСКО; ГАБРОВО – КСАНТИЙСКО; СЪЧАНЛИ, МАНАСТИР, КАЛАЙДЖИ ДЕРЕ – ГЮМЮРДЖИНСКО И ДР. ИМА ХРАМОВЕ, КОИТО СА ИЗОСТАВЕНИ И НЕ СА ПОДДЪРЖАНИ ИЛИ ВЪЗСТАНОВЕНИ ПО-КЪСНО. ДРУГИ СА ОСТАВЕНИ НА ДОИЗЖИВЯВАНЕ И НЕ СА ДЕЙСТВАЩИ. НЕМАЛЪК Е БРОЯТ НА ЗАПАЗЕНИТЕ И ПОДНОВЕНИ БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ, В КОИТО СЛЕДИТЕ ОТ БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ СА ЗАЛИЧЕНИ – ЧЕРЕШЕВО, ДРАМСКО; ФРАНЦЕНЕ – СЯРСКО, ЕНИКЬОЙ – КСАНТИЙСКО И ДР. ИЗЛОЖБАТА ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТА НА 12 ЮНИ (ВТОРНИК) ОТ 17,30 ч. ОТ НЕЙНИЯ АВТОР: ДОЦ.Д-Р ГЕОРГИ МИТРИНОВ ОТ ИНСТИТУТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН.