Днес от 11:00 ч. в местностите „Ваклинова чука" и „Римският мост“ до с. Бръщен, община Доспат ще бъде отбелязана шестдесетата годишнина от подвига на граничарите Вергил Ваклинов и Дончо Ганев, загинали в престрелка с нарушители на държавната граница през нощта на 1-ви срещу 2-ри юли 1953 г.

Церемонията е по инициатива на Интернет форум „Граничарите на България“ – общност на войници, сержанти и офицери служили в редовете на Гранични войски и Гранична полиция, обединени от идеята, че е достойно за всеки човек да бъде защитник на Родината. Тържествата се организират със съдействието на РДГП Смолян и ГПУ Доспат, както и на кметовете на община Доспат, с. Бръщен, с. Црънча и с. Ваклиново. Ще присъстват членове на форум “Граничарите на България”, роднини на граничарите Вергил Ваклинов и Дончо Ганев, офицери и сержанти от резерва, служили в Гранични войски, служители на Гранична полиция от цялата страна, кметовете и жители на гр. Доспат, с. Бръщен, с. Црънча и с. Ваклиново, Директорът на НУ “Вергил Ваклинов” – гр. Доспат заедно с група деца от училището. Предвидена е програма от ученици в ОУ „Яне Сандански” – с.Бръщен, както и от читалището в с.Ваклиново. Над стръмните урви на Доспат дере горе на Ваклинова чука, се откроява скромна паметна плоча. Погледите на човек и куче, застинали върху гранита, са насочени към римския мост на шумната Доспат, сякаш всеки момент ще се втурнат на помощ на техните другари, водещи там неравен бой с бандитска група… Върху черния гранит блести сребърен надпис: „Загинаха за Родината на 1 юли 1953 г. – верни един на друг до последния си дъх!“ От тук започва и легендата за граничаря Вергил Ваклинов и неговият верен другар Вихър, описана от поета Милан Бонев.

Вече шестдесет години вървят в легендите имената на две момчета от народа, шепнат развълнуваните устни думи за тяхната обич към най-святото, вълнува пламенните глави това, за което граничарите от скритите в пустото застави отдадоха най-скъпото си. И се разнася истината на момчетата, тяхната истина, заедно с всичко свещено, което народната памет е съхранила: ОТ БРАЗДАТА ЗАПОЧВА РОДИНАТА! Започва тя, най-съкровената територия в сърцата ни, от един самотен връх, вбил скалите си в небето, от един кичур храсти, от един поръждавял камък, зад който си се прислонил. Свещено начало…

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебно куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите", край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката. Минути преди това въоръжена група от четирима диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка Дончо Ганев е убит, а Александър Александров и единият от нарушителите са ранени. Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите и ги преследва по посока на държавната граница, като успява да залови един от тях. В местността „Чуката" (сега „Ваклинова чука"), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен и на 600 м. от границата, Ваклинов и Вихър са тежко ранени при престрелка с другите трима нарушители. След престрелката тежко раненият Вергил Ваклинов е пренесен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните жители окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант, а редник Дончо Ганев в звание старшина. Двамата граничари получават и отличието „Герой на Гранични войски". В чест на Вергил Ваклинов през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново.