Днес православната църква чества деня на Света Екатерина.

Хората почитат св. Екатерина заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка.

Рано сутринта в този ден стопанката на дома меси с “мълчана” вода, налята при пълна тишина – 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното.

После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: “Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”

Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!” “Амин! – дай, Боже!” – отвръща стопанката и гледа на нечетно число минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива “за Баба Шарка”.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на денят на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да “замажат и затворят очите” на мишките.

Света великомъченица Екатерина – от Александрия, е дъщеря на Конста, управител на града през III в.

Честито на всички именници!!!