Пловдивската митрополия ще превърне родната къща на Екзарх Стефан в с. Широка лъка в музей

петък, 30 септември 2016 г.

На 26.09.2016г. Пловдивската митрополия – в диоцеза на Българската православна църква, стана официално собственик на къщата – роден дом на Екзарх Стефан в с. Широка лъка, Община Смолян.

Родният дом на третия български Екзарх беше изнесен на публична продан отсъдия-изпълнител, информират от Митрополията. За да предотврати възможността това, важно за историята на Църквата, а и на държавата ни, място да бъде използвано не съобразно духовната му стойност и предназначение Пловдивската митрополия взе решение да участва в публичния търг. И с Божията помощ успя да запази този имот за Българската православна църква.

Пловдивската митрополия възнамерява да превърне родния дом на Екзарх Стефан в музей на неговите живот и дело; като изказва благодарност на наследниците на Негово Блаженство, на кмета на с. Широка Лъка и на местните органи и власти в Община Смолян, които спомогнаха това благородно дело да се увенчае с успех.

За Екзарх Стефан

Роден е на 7/19 септември 1878 година в село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III-ти клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893 – 1896). В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото – до Широка Лъка село Солища.

Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която завършва със степен „кандидат на богословието“. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16/29 октомври 1910 г. е постриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19/22 октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8/21 септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „Българския съюз“, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика. През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г., когато е извършен атентатът в” Света Неделя”. На този пост служи 26 години. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета“, открито през 1934 г., което днес носи неговото име. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна Република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх. На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско. Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир, „Успение Богородично“.

Източник: SmolyanNews.com

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009