Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на Свети Трифон, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба.

По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /властвал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато се започва резитбата на лозята. С ПМС 20/1962 г. Денят на Свети мъченик Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества като Ден на лозаря.

През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.

На 1 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Трифон (означава – който обича удоволствията и веселията.