Отбелязваме 135 години от Руско-турската освободителна война

Отбелязваме 135 години от Руско-турската освободителна война

ГЕНЕРАЛ ЧЕРЕВИН – ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА РОДОПИТЕ

В подстъпите на Родопите през януари 1878 година се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 януари 1878 година започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. Боевете при село Брестник на 4 и 5 януари имат голямо оперативно значение за по-нататъшното развитие на военните действия. Пресечен е пътят на турската армия за отстъпление към равнината. Оттук нататък отстъпващите турски табори се насочват в две основни посоки: източно от Асеновград-Хасково-Кърджали, и втората – по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина. Основната тежест при преследването на разбитите турски части и най-голяма заслуга за освобождението на Средните Родопи има Казашката кавалерийска бригадата на генерал Черевин.

Родопският освободител генерал Пьотър Ал. Черевин е роден е на 11 октомври 1837 година в село Нероново, Костромска област, в семейството на генерал-майор Александър Черевин и графиня Анна Ожаровска. Черевинци са известен дворянски род. Чичото на генерал Черевин – Павел Черевин е един от видните руски писатели, член на т.нар. „Северно общество” и на „Съюз благоденствия”. Завършва военно училище. През 1855 година Черевин е изпратен на служба в Кавалерийския полк. По-късно по собствено желание преминава на служба в 20-ти стрелкови батальон, намиращ се в Кавказ. Черевин участва в Освободителната война 1877-1878 година като командващ Кавказката казашка бригада, която от м. октомври 1877 година влиза в състава на Западния отряд на генерал Гурко. Казашката бригада води тежки боеве при село Пещерна. На 24 октомври същата година Черевин е произведен в чин генерал. След освобождението на Пловдив през м. януари 1878 година съгласно заповедта на главното командване Кавказката кавалерийска бригада продължава бойния поход през Родопите. Населението с надежда очаква освободителите.

В Павелско русите влизат на 14 януари късно вечерта. Генерал Черевин е приет в къщата на Бялиолу, но решава да продължи още същия ден към Чепеларе. В полева записка, писана в Чепеларе на 16 януари до генерал Веляминов той докладва за сражения с неприятелския отряд и изпращане на пленници в посока Наречен. На другия ден бригадата продължава своя освободителен поход през Рожен в посока Устово, освобождавайки ограбеното и частично опожарено Соколовци. След преминаването на Бостина казашкият отряд настига значителни турски части, които оказват сериозен отпор. В рапорта си генерал Черевин съобщава, че ариегардът е разбит, но главните турски части успяват да отстъпят. На 17 януари 1878 година камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от местното население. Стою Шишков е оставил вълнуващо описание на посрещането на казашката бригада на генерал Черевин. Командващият с щаба си е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците от Първа сотня на есаул Пархоменко в къщата на Стою Келевски. След освобождението на Устово се сформира временна българска администрация. На 18 януари конен отряд от 30 конници се отправя за Долно Райково и Смолян. Тук ген. Черевин получава информация за превземането на Одрин и взема решение да продължи настъплението на изток, за да се присъедини към руските части.

Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на река Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Тук загиват около 300 турски войници и са пленени бойни турски знамена. След 50-километров тежък поход в силна снежна буря стигат Златоград на 21 януари 1878 година. Отрядът е посрещнат с хоругви и биене на камбани. Щабът на ген. Черевин е настанен в Нашевската къща, а останалите са разквартирувани в училището и къщата на Иван Джинджев. Казашката бригада продължава бойния поход в посока към Беломорието. След края на войната за проявен героизъм и военни заслуги генерал-майор Черевин е награден със златно оръжие с диаманти, което се съхранявано в Костромския музей и Георгиевски кръст, ІV степен. Продължава да служи в свитата на императора и заема ръководни места в държавни ведомства. Назначен е за главен началник на Трети отдел към Министерство на вътрешните работи. Генерал Черевин е носител на дванадесет руски и двадесет и шест чуждестранни ордени и знаци, включително и български.

Умира на 19 февруари 1896 година. Погребан е в Благовещенската църква в село Нероново, във фамилната гробница на рода Черевинци.

Златка Петрова-главен уредник в РИМ „Стою Шишков”-Смолян

Вирни се горе