Написано от Вас

Уважаеми г-н Манол Ружинов и Вие господа от така нареченото сдружение „Родопски хайдути“!!! Първо, не сте запознати колко носии е имал народният певец Георги Чилингиров, а претендирате да защитавате родовата памет. А как и ще знаете, едва ли когато дядо ми е бил жив, Вие и членовете на Вашето сдружение са се интересували от него… Съмнявам се…

За мен и останалите близки на дядо ми бащиното и родното се измерва не с притежаваните вещи, а с душевното, с това, което ни е предадено и завещано като начин на мислене, поведение, морални ценности. Уважаеми господа, защо не се сетихте за народния певец Георги Чилингиров когато беше жив и имаше нужда от духовна подкрепа?! Знаете ли, че когато той поискал да запише песните си през 90-те години в радио „София”, за да остави песни на децата си, му поискали пари. Той нямал нужната сума и не успял да направи запис. Научихме за това късно. В годините, когато вече не пееше и беше на доста години никой не се сети да го посети, а той копнееше за хора, с които да си поговори за родния край и за родопската песен. Много е лесно да се правиш на загрижен, когато човекът вече го няма! Защо, когато той беше жив, такива като Вас и Вашето Сдружение, пишещи се за големи родолюбци, не организираха тук в Смолян среща с него, така както направиха Община Пловдив, радио „Пловдив“ и колективът на Етнографски музей-Пловдив по повод 85-годишнината му. Това за него беше голяма тръпка. Защо сега се сетихте за народния певец Георги Чилингиров, а години наред не сте се сещали да попитате защо община Смолян и кметство с.Полковник Серафимово, родното му село, не се сетиха за него ей така, без повод, без някой да ги подсеща.

Защо такива като Вас родолюбци не защитиха името му когато беше замесено в скандал по повод книгата „Помаци“ на Петър Япов и в която бе упоменато, че Георги Чилингиров е последовател на исляма?! Защо не се заинтересуваха хора като Вас, така както са заинтригувани сега от Вашата публикация, как живееше в последните си години той – в оборотно жилище от две стаи, тъй като доброто „комунистическо време“ беше съборило къщата, в която живееше в гр.Пловдив със семейството си и така и не дочака да му дадат обещаваното голямо жилище.

Приживе дядо ми се раздаваше за хората – имаше ученици, които ходеха при него и му се възхищаваха, даряваха го с щастие и пееха песните му. На тях той предаде любовта към родопската народна песен. Но това са малко на брой хора…Повечето хора като Вас дори не го почетоха в смъртния му час. На погребението му имаше само десетина души – ние, неговите близки.

Приживе дядо ми даде достатъчно КОСТЮМИ на Етнографския музей в гр.Пловдив и при добро желание всеки може да отиде и да ги види, ако обича да посещава музеи разбира се. Г-н Ружинов, КОЙ ВИ ДАВА НА ВАС ПРАВОТО ВИЕ ДА РЕШАВАТЕ КАКВО ЩЕ СЕ ПРАВИ С НАСЛЕДСТВОТО НА ДЯДО МИ. ВИЕ ЛИ СТЕ ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ НИ ДЪРЖИТЕ СМЕТКА ЗА ВЕЩИТЕ НА РОДНИНИТЕ НИ И ЩЕ НИ ОСЪЖДАТЕ КАКВО ЩЕ ОСТАВИМ НА ИДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ! АЗ ЗА СЕБЕ СИ СЪС СИГУРНОСТ ЗНАМ КАКВО Е ЗА МЕН ДЯДО МИ И ЧЕ ТОЙ ЖИВЕЕ В СЪРЦАТА НА МАЙКА МИ И НА ЛЕЛЯ МИ- НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ; ДЪЩЕРЯ МИ ЗНАЕ КОЙ Е ГЕОРГИ ЧИЛИНГИРОВ, ЩЕ ЗНАЯТ И НЕЙНИТЕ ДЕЦА. ЗА ОСТАНАЛИТЕ ХОРА, НЕПОЗНАТИ ЗА МЕН, НЕ МОГА ДА ЗНАМ КАКВО ЩЕ ЗАПАЗЯТ В СЪРЦАТА СИ ЗА ГЕОРГИ ЧИЛИНГИРОВ. АЗ ИМАМ ДОСТАТЪЧНО ВЕЩИ, АКО СПОМЕНЪТ ЗА НЯКОГО СЕ ИЗМЕРВА В ПРИТЕЖАНИЕТО НА ВЕЩИ СПОРЕД ВАШИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ, КОИТО ДА МИ НАПОМНЯТ И ДА НАПОМНЯТ НА МОЯ РОД ЗА ДЯДО МИ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЧИЛИНГИРОВ.

С Вашата публикация са нанесени морални щети на близките на Георги Чилингиров. Докато ние преките наследници на Георги Чилингиров сме живи духовното, оставено от него ще живее. Това са неговите песни. За тях дядо ми казва в едно свое интервю: „За мен песента е светиня. Без нея не мога нито нощя, нито денем.”. Жалко за такива като Вас, които ще помнят духовното от даден човек, само ако то е материализирано във вещ. Никой няма право да квалифицира постъпките ни, без да е поискал нашето съгласие и да събира лаври с името на дядо ми.

Мария Иванова