Написано от Вас!

Написано от Вас!

Здравейте читатели на този сайт!

Предлагам ви моя културен продукт, за да ви кажа какво съдържа. Защото , на този етап у нас, важат думите на писателя Хайтов:"Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш…” В нашия случай – и да го популяризираш. За да има “полза от историята”. Повод за написване на книгата ми “Език и духовност” бе юбилейното честване, по инициатива, главно, на научната и културна общественост в Смолян. Намерих си редактор от БАН, комуто предложих разнообразни жанрови материали – “от преди и сега”, за да избере необходимото за една четивна книга. Композирахме я в 7 части – за всеки читател да има по нещо. Защото досегашните ми книги са предимно на научни теми т.е. – с ограничен читателски кръг. А тук има и научни материали, с които, сп. редакторката, книгата “тежи”. Подбрах по-достъпните и по-разнообразни тематично. Следва частта "Езикова култура – материали, взети от езиковата практика, не са тясно граматични, но имат тясна връзка с езиковата грамотност на българина. И ако става дума за същ., глаголи или други части на речта, то те са изложени в практичен достъпен план, с мотивиран правопис и правоговор. За учителя по бълг. език остава само да провокира ученика с въпрос по определен повод, взет от всекидневната езикова действителност, и ще се разгърне дискусия, която ще закодира   у неговото съзнание верният отговор.

Засегнатите езикови явления в книгата са в тясна връзка със съвременните тестове. Езиковата картина може да се разгърне и с включването на новата лексика, която с “бум” навлезе през последните десетилетия, да се изгради критерий за правилно отношение към нея. Не се отрича младежкия език, който си е явление. Важна е степента, мястото и начина, по който се допуска младежки жаргон. Коментират се неологизмите, като преоритет се дава на позитивните думи, атакува се езиковата агресия, свързана с агресивно поведение. Целта е с всяка образователна степен – да се доизгражда езиковата култура на ученика, на младия специалист, както и на политика, на хората, ангажирани с масова публика т. е. трябва да са образец за чист книжовен и книжовно-разговорен език. А диалектът, родопският, си има свое място и значение – и за историята, и за мотивация на съвременни правописни явления. На трето място, главата “Персоналии и рецензии” може да си има свои, макар и по- диференциирани читатели. Частта “Публицистика”, която отразява обществени нагласи, е кратка, но ще има много читатели. И млади – уверена съм и ще се радвам, ако получа обратна информация от тях… “Пътеписи,есета, импресии” (и стихове, които открехват младежки вълнения) е най-красивата, сп. мен, част, която няма да бъде чужда и за читателите с младежки дух.  А “По юбилеен повод”, е глава, която включихме, за да се открие – не просто личността Е. Меракова, а професионално-личния път на един учител, преподавател, на един човек, макар и да не е звезда… Нима всеки човек не е звезда, макар и звездица от Вселената?! Извинете, изпуснах да кажа няколко думи за “Семейни и духовни традиции”, но вие сами ще си намерите там – ваши, близки материали.  Накрая имам в-с: чии са думите “Човек едно дълго изречение, създадено с много любов и вдъхновение, но с много правописни грешки”. Да, важно е да ги открива!

 Б л а г о д а р   в и!

Доц.Елена Меракова

Вирни се горе