На първия ден след Рождество Христово…

На първия ден след Рождество  Христово…

Отбелязва се празникът Събор на Пресвета Богородица – т.е. почитат се родствениците на родения по плът Богомладенец — Обручникът Йосиф, светият цар, пророк и псалмопевец Давид и свети апостол Иаков, брат Господен и пръв Йерусалимски епископ. Св. божествената Литургия по повод на този празник архиерейският наместник на Смолянска духовна околия Негово Високопреподобие архимандрит Висарион възглави в манастира над Смолян „Св. Пантелеймон“. С него съслужиха ефимерият на манастира иконом Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество, свещениците от Смолян Васил Маджаров от храм „Св. Николай Чудотворец“ и отец Димитър Михайлов от катедрален храм „Св. Висарион Смоленски“, както и отец Константин Атанасов от храм „Св. Георги Победоносец“ в Златоград. Помощници в богослужението бяха иподяконите Валери, Илия и Тодор, а в песнопенията се включиха хористи от смолянски църкви.

Както бе обявено, Негово Високопреподобие отслужен и празничния водосвет, а след това за всички имаше благословена трапеза.

Този ден се яви особено важен за сестра-послушница Христина и умилителен за тези, които още не знаеха, че тя вече има ново име – монахиня Анастатия, името на света великомъченица Анастасия, живяла през 3 век и убита заради вярата си в Христа по време на римския император Диоклециан, когато християните били жестоко преследвани. Света Анастасия е известна като много състрадателна християнка, помагала на страдащи, лекувала болни.

Естествена радостна тръпка се изпитва в такъв момент от богомолците. Монахиня Анастасия бе спомената в молитвите и като игумения на манастира, който е нейно дело и на верни съмишленици, с непрекъснатата подкрепа на брат Георги. Монашеското й пострижение е станало в манастира на 21 декември т.г. от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. На първия й имен ден, когато се чества Вмчца Анастасия – 22 декември, той отслужил там и празничната света Литургия.

Архиерейският наместник поздрави всички с празника, като спомена и „майка игумения Анастасия“, призова Божията любов и Неговата велика милост да бъдат над всички нас, над домовете и чадата ни, над тази света обител – манастира, и завърши: „Господи, благослови всички нас да живеем във вярата, да крепнем в надеждата и да пребъдваме в любовта!“

Празникът завърши с изпълнение на песнопението „Многая лета“.

Росица Примовска

Вирни се горе