Бабин ден е празник, отбелязван в чест на бабата акушерка в селото. Лекарите-акушери го отбелязват 21 януари, независимо, че по църковния календар се води на 8 януари.

Празникът е свързан със семейните обичаи, в които се благодари на жените, които са изродили децата в семейството. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане, и на тези, които са станали майки.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”.

Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с “мартеничка” – червен и бял конец.

После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата.