В нетолкова далечното минало, когато овцевъдството било широко разпространено в Родопите, а нахлуванията на разбойници в родопските села било ежедневие, мъжете от едно малко родопско селце отишли да пасат стадата си край Беломорието, както обикновено.

След като башибозуците чули, че в селото останали предимно жени стремглаво се запътили натам. Когато разбрала за приближаващата опасност, една от по-възрастните и по-мъдри жени от селото бързо събрала всички девойки.

Тя скрила младите моми във висока пещера на връх Карлък, покрила ги с мечи кожи, а лицата им прошарила с въглен. Така тя ги спасила от турците.

Когато момците се завърнали от Беломорието и разбрали, че старата жена спасила любимите им, веднага я намерили и я накарали да ги заведе при тях.

Там обаче те видели грозни, почернели жени, които никак не приличали на техните възлюбени.

Тогава една от девойките разпознала своя любим, излязла, изтъркала лицето си от въглена и запяла:

„Бела съм, бела, юначе,

цела съм света йогрела….“

Тази емблематична родопска песен и до днес се нарежда сред любимите фолклорни песни на родопчани и дори бива припознавана като химн на Орфеевата планина.