Краеведско ученическо състезание на тема „Какво знаем за първоучителите в Смолян” ще се проведе в Регионална библиотека

Краеведско ученическо състезание на тема „Какво знаем за първоучителите в Смолян” ще се проведе в Регионална библиотека

Община Смолян и Регионална библиотека „Николай Вранчев” – Смолян организират краеведско ученическо състезание на тема „КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ В СМОЛЯН“. През 2016 г се отбелязват няколко годишнини на просветни дейци от началото на образованието в Смолян. Това са Рада Казалиева, първата среднородопска учителка и поетеса, родена в Райково (1821-1907); Петко Гидиджийски, учител и книжовник, роден в Устово (1846-1874); Атанас Келпетков, учител, свещеник, деец на националноосвободителното движение, секретар на Петко войвода, роден в Устово (1856-1926); Димитър Мавров, свещеник и учител, роден в Райково (1856-1942); Георги Дорков, учител, общественик и читалищен деец, роден в Смолян (1866-1939) и Димитър Гаруфалов, един от основателите на Райковската гимназия, автор на химна „Гордей се, Родопа“, роден в Малко Търново (1896-1968).

Целта на събитието е учениците да научат повече за видни личности от родния край, оставили своя отпечатък в историята на просветното дело. Състезанието ще включва – викторина по предварително зададени теми, свързани с посочените по-горе просветни дейци и творческа задача – представяне на личност (преподавател или възпитаник на учебното заведение), която е оставила следа в историята на училището. Участниците в състезанието са ученици до 11 клас от ПГИ „Карл Маркс” и ПМГ „Васил Левски”, съобщиха от библиотеката.

Състезанието ще се проведе в Регионална библиотека на 7 юни 2016 г. от 14 часа.

Още за просветните дейци:

ГЕОРГИ ДОРКОВ

Роден в Пашмакли (Смолян) през 1876 година в семейството на един от първите учители в града Тодор Дорков. До четвърто отделение Георги Дорков учи в родния си град при Дичо Ников и Анастас Попрайчев. После записва устовското класно училище. През 1892/93 г. вече седемнадесет годишен е учител в с. Левочево, където замества баща си. Там остава три години, след което става учител в Смолян (1895-1899 г. ; 1901-1906 г.), в с. Левочево Дунево, Петково, Полковник Серафимово. Активно се включва и в създадената в града революционна организация – 1912 г.

За дейността си е осъден на 10 г. затвор. Лежи в турския затвор Гюмюрджина.

Връщайки се оттам в освободения си край, той се появява като активен общественик и заема различни длъжности в общинското управление на Смолян. Пише обширен труд „Спомени и исторически бележки за Смолян”, който по-късно през 1965 г. е заведен в Държавен архив като първия личен фонд. Георги Дорков умира през 1973 г.

ДИМИТЪР МАВРОВ

Роден на 26 октомври 1856 г. в Райково. Той е един от малкото ученици по онова време на Първото българско училище в Райково – Долната махала, отворено през 1871 г. Освободителната война заварва Димитър Мавров в Беломорието – 1877-1878 г. Когато научава за победата, заедно с други гурбетчии, образуват голям керван от животни и пътници – стоки и армагани и потеглят за Райково. По пътя биват нападнати от разбойници и ограбени. Напълно разорен след завръщането си в Райково прекарва няколко години като помагач на баща си, който бил питроп в църквата „Свети Теодор Стратилат”.

През 1880 г. Д. Мавров е условен за учител в с. Чокманово. През 1881 – 1882 г. е учил в Горно Райково. Посъбрал малко пари заминава за Пловдив, където записва редовно ІІ-ри клас и през 1884 г. се дипломира за ІІ-ти клас, високо за това време образование. Завръща се в Райково и пак става учител. Преди да стане свещеник, 19 години бил учител. На 20.ХІ.1902 г. Димитър Мавров е ръкоположен за свещеник и така до 1932 г., когато подава молба за пенсиониране. Умира през 1937 г.

РАДА КАЗАЛИЕВА

РАДА КАЗАЛИЕВА (Казалийска) е родена на 8 юли 1821 година в Райково, днес квартал на Смолян. Учи четири години в Карлово в прочутото училище на Райно Попович, а по-късно в Калоферския девически манастир, където учителствува Ботьо Петков. През 1842 година се връща в Райково като най-образованата жена в Среднородопския край. Става учителка в килийното училище на селото, където засилва светския характер на образованието, като наред с гръцкия, преподава и на български език. През 1859 г. отваря училище при църквата “Св. Георги” в Пашмакли (дн. Смолян) и учителствува там до 1872 година. През 1905 г. след смъртта на съпруга си свещ. Панталей Арнаудов се преселва в Асеновград, където умира на 14 декември 1907 г. Рада Казалиева е светъл образ в родопското възраждане, първата учителка и поетеса в среднородопието.

ПЕТКО ГИДИДЖИЙСКИ

ПеткоГидиджийски е роден през 1846 г. в Устово. Преломна година в борбата за българско училище и език в Долно Райково е 1869 г. Първото българско училище в това село се открива през 1871/72 г. и негов пионер е известният възрожденски деец ПеткоГидиджийски. От устовските учители той се вдъхновява за народополезна дейност и наследява голямата любов към науката. В Пловдивското класно училище той отлично усвоява общообразователните знания и се подготвя за учител по новобългарската учебна система. В Долно Райково Гидиджйски се отдава с истинска страст на учителското дело. С голяма любов той урежда своята „академия“, както сам наричал училището си, като го обзавежда с нова покъщнина и създава противоположна на гръцкото обучение обстановка. Изхвърля гръцките буквари и набавя български учебници, карти и други учебни помагала. Изготвя програма с предмети по граматика, пространна численица, природознание, свещена история, земеописание, пеене. След кратко учителстване в Райково, Устово и Перущица 1872/73, той умира на 28 години. Името на Петко Гидиджийски се свързва не само с просветното дело. Той е един от пионерите родопски фолклористи. Заедно с Илия Белковски първи започват да събират и изпращат за печат родопски фолклорни материали. Те ги изпращат на Васил Чолаков от Панагюрище, който ги помества в съставения от него „Български народен сборник“. Това са 11 народни песни, 1 приказка и 4 баяния, публикувани на местно родопско наречие.

АТАНАС КЕЛПЕТКОВ

Една от емблематичните личности, взела участие във възрожденските процеси в средните Родопи, е тази на Атанас Келпетков. Целият му жизнен път преминава в служба на обществото, за свободата и духовното пробуждане на родния край. Единствен той от местните възрожденски дейци работи последователно, а понякога и едновременно, на трите главни поприща на българския патриот от това време – участник в революционните борби, учител и свещеник. Роден е на 11.01.1856 г. в Устово. Сред многолюдната челяд на кираджията Кел Петко (общо 18 деца) Атанас се отличава с любов към четмото и писмото. През 1871 г. Постъпва ученик в българското централно епархийско училище „Св.св. „ Кирил и Методий“ в гр. Пловдив с директор видния възрожденец Йоаким Груев. В Пловдив той учи до 3-ти клас. През 1878 г. Атанас Келпетков е секретар на дружината на Кап. Петко Войвода и негово най-доверено лице. След оттеглянето на Капитан Петко Киряков от Среднородопския край, Атанас Келпетков се завръща в Родното Устово. Назначен е на работа като учител в училището при черквата „Св. Никола“. Повече от 10 години учителства в разни села на Ахъчелебийска кааза. Ръкоположен е за свещеник на 21 и 22 януари 1891 г. в Цариград. По-късно е въведен да служи в устовската църква „Св. Никола“. Умира през 1926 г.

ДИМИТЪР ГАРУФАЛОВ

Димитър Гаруфалов е роден в Малко Търново през 1896 г., един от учителите – основоположници на Райковската гимназия, стълб в нейния и на с. Райково културен живот между 1920 и 1937 г., автор на химна „Гордей се, Родопа“. От есента на 1920 г. е привлечен за учител от Никола Филипов в Райковската гимназия. Преподава френски език и музика. Извършва голяма читалищна обществено-музикална дейност. Той създава училищен хор и духова музика, формира музикални състави от ученици с цигулки, флейти, мандолини и др. Участва в поставянето на редица пиеси иоперети. Гаруфалов е в център на културния живот в Райково и Пашмаклийско. През 1922 г. вдъхновен от красотата на Родопа, създава музикалната композиция – химн „Гордей се Родопа“ по стихове на Иван Вазов. На 50-годишния юбилей на читалище „Славееви гори“ в Райково през 1960 г. той е награден с най-голямото отличие за активна читалищна дейност. Умира на 27 август 1968 г. във Варна.

Вирни се горе