Кътче за красота и усмивки сътворени от деца в Райково

Кътче за красота и усмивки сътворени от деца в Райково

В читалището в Горно Райково има една стаичка, в която като влезеш все едно влизаш в друго измерение. Там е светло, чисто, слънчево и се оказваш заобиколен от цветове и багри, от една творческа зареждаща тишина, от хиляди неща сътворени от деца, книги, дърво, вълна, восък, рисунки, миди, цветя, пана,текстил,стъкло и особена доброта и спокойствие лъха, а на вратата те посреща с най-широката усмивка Меги.

Миглена Улева е вълшебницата, която създава красивото измерение заедно с децата ни в ателие“Сръчни ръчички“. Тя направлява и помага на децата сами да изработват рисунки,пана,стъклопис,текстилни изделия, восъчни фигури, красоти от цветна вълна, от дърво, от корк, от хартия. И това не е всичко- там децата ни освен да изграждат усет към красивото и да развиват въображение да го създават и виждат навсякъде около себе си те се учат, че няма първи и последни, че различното не значи лошо или по-малко хубаво, учат се да работят в екип, учат се да виждат в природата и заобикалящата действителност красота дори там, където повечето хора нямаме време, нито желание да погледнем с търпението и любопитството от детството ни.

Аз съм обикновен човек, майка на едно от дечицата, които с удоволствие и нетърпение очакват да дойде денят и часът, когато имат занимания. Моето дете не спира да говори какво правят при Меги, става рано в дните, в които ходи там, вълнува се и винаги тръгва по-рано и съответно се връща възможно най-късно. Дори преодоля страха си да отива и да се връща сама до читалището (тя е на 8г). Наблюдавам, че същото се случва с останалите деца. Аз също започнах да очаквам тези дни и се вълнувам какво ще ми разкаже този път и каква красота ще донесе в къщи, сътворена от малките и ръчички. Замислих се и се размечтах: Колко ли ще е хубаво, детето ми да отива в училище със същото желание и със същия пламък в очите си, да ми разказва уроците, да ми показва написаното?! Защото ето, това е живецът, който Меги има и дава на децата и те са го усетили. Аз персонално мисля, че дали математика и физика, дали биология и химия или история и български език да им преподава, тя ще съумее да ги накара да искат да я слушат, да искат да научат и ще има успех, както никой друг преподавател преди нея, заради подхода, който има тя с децата.

Споделям тези редове понеже знам колко много родители копнеят да има среда, където да са спокойни за детето си поне за малко и това няма да е телевизорът или компютърът; място, където детето ще научава нещо всеки път, където ще развива своите заложби и таланти, както и себе си в колектив с другите, място, където има красота, тишина, спокойствие, доброта, усмивки. Споделям, защото градът ни е малък и малко са такива хубави неща, малко са и хората като Миглена, а и малко хора знаят за това местенце и колко е хубаво там.

Нина Барчинкова

Вирни се горе