Излезе петото издание на книгата „Глас от вечността”, посветена на народната певицата Валя Балканска

Излезе петото издание на книгата „Глас от вечността”, посветена на народната певицата Валя Балканска

В края на 2016 година излезе от печат петото преработено и допълнено издание на „Глас от вечността”, книга за Валя Балканска и по повод на нейната 75-годишнина, която се навършва на 8 януари т.г. Изданието съдържа 270 страници текст, цветен и черно-бял снимков материал за големия български глас. Това е неподправена, искрена, завладяваща изповед на момичето от махала Лагът, недалече от с. Арда, на жената минала през деветте кръга на Ада, за да стигне до вратите на Рая, на певицата покорила най-високите сцени по света, на българката, която с гордост казва, че само слънцето стои по-високо от България.

Валя има невероятна съдба. Иска ми се да кажа, че тя е нейна галеница, но няма да съм справедлив. Като всички големи имена в изкуството на нашето време, Валя Балканска е обичана и мразена, освирквана и аплодирана, възхвалявана и отричана, но винаги е оставала истинска. Като земята, която я е родила и откърмила…

Певицата става в неделя, 8 януари, на 75 години. Но не като мрънкащ и недоволен пенсионер, а като тореадор на коридата, раздавайки себе си на България и на целия свят. Обзалагам се, че малцина артисти посрещат своя апостолски юбилей с програма като нейната. Тя не спира да концертира, да пътува, да участва в благотворителни и всевъзможни обществени прояви. 25 години пиша тази биографична книга и от първия ден се радвам, стена, огорчавам се, псувам заедно с Валя, но нито веднъж не спрях да вярвам в тържеството на България, както го прави тя – по неповторим и убедителен начин. Да се пише за нея е нито лесно, нито е просто. Тя е оголен връх, изложен на бурите и ветровете. Всичко в нея е натурално като Родопа, вижда се едно към едно и всяко гримиране или вгрозняване, те поставя в неудобна ситуация. Затова, всичко което правих през тези 25 години беше да следя нишката на нашия разговор, който започваше винаги с огромно желание и не свършваше никога до край. Както е при народната песен.

Светозар Казанджиев

Вирни се горе