Ивайло Аянски: Лишени сме от нещата, които държат живота жив

 Ивайло Аянски: Лишени сме от нещата, които държат живота жив

Живеем в бульон от лъжи и измами, чудно ли е, че сме толкова болни

Наричат Ивайло Аянски родопският феномен. Роден е в Смолян, закърмен е с традициите на тази вечна планина, скътала в себе си безброй легенди и тайни. Всяка среща с него те зарежда с извечната енергия на предците ни. Очите му проникват навътре в човешката душа, думите му – дълбоки и топли вдъхват вяра дори и на изгубилите всяка надежда. Лечител, нестинар, обаятелна личност, наследник на дарбите и знанията на баба си Росана, лечителка и ясновидка. Но той е нещо свише, не само защото е съумял да прокара онази невидима нишка между миналато и настоящето, а защото небето го е дарило с рядката дарба да помага на хората, на които често са поставени неправилни диагнози и са лекувани погрешно. Ивайло е певец и танцьор, солист на ансамбъл “Родопа”, нестинар. През 1991 г. се среща с феномена Джуна, по-късно – с Виктор Востоков, с папа Йоан-Павел Втори и Ванга. Днес Ивайло Аянски живее в село Стоманово в Родопите. Упражнява своето нестинарско призвание – да танцува върху жаравата, обзет от пророчески видения, всяка година в Деня на равноапостолите Св. св. Константин и Елена – 3 юни по стар стил. Вярва, че не човекът избира нестинарството, а нестинарството – човека. За него и нестинарите от с. Българе бе създаден филмът “Посветените на огъня”. Начинът на лечение на Ивайло е специфичен, често дори няма нужда и от директен контакт с пациента. От 20 години се занимава с диагностициране, лечителство и ясновидство.

Завършил е българска филология и етнография.

Г-н Аянски, помогнали сте на много хора, какво ги кара да се обърнат към вас, може би традиционната медицина днес се оказва безсилна, но никой не иска да признае това. Не е ли дошло времето на да я наречем нетрадиционната медицина?

Хилядолетният опит на хората е довел до познанието за човешката природа. Билките и природните методи на лечение са част от живота ни, затова традиционните и нетрадиционните начини на лечение аз наричам една и съща страна на този фундамент – живота. Всички ние през целия си живот – в работата, извън нея вървим ръка за ръка както с традиционната, така и с нетрадиционната медицина. Много лекари са мои пациенти, с тях сме говорили, че прекалената синтетика в лечението на съвременната медицина вреди на физиката.

Кои фактори днес ни разболяват най-много?

Страхът, стресът, в който живеем, липсата на себепознание. Съвременният човек е лишен от нещата, които държат живота жив. Когато сведем живота си до физическо оцеляване, много от човешките добродетели изчезват. Ние малко се вглеждаме в себе си. Не се познаваме добре. От една страна е душата, от друга потребността от чергата, от топлата вечеря с близките. Разнобоят между тези две неща, дисхармонията, в която живеем ни разболяват. Нашето общество в последните 20 години е в една животинска надпревара – ние живеем в лъжа, убийства, измами. Всички се потапяме в този бульон. Хората, които не са доволни от себе си, най-често се занимават с другите. Така те разболяват и себе си, и околните.

А България все пак не е ли някакво райско кътче, няма ли нашата земя да ни помогне да живеем по-добре?

България е посвещение, тя е следа във времето, страна на Дельо войвода, на Ванга, която е сред малкото, признати в световен мащаб феномени. Ние имаме личности като Вера Кочовска, тя е резултат от потребността на хората, те самите отсяват своите лечител, решават кои са добри и кои не, на кого да се доверят.

Българинът вярващ човек ли е?

Света Петка е закрилник на българския народ, този празник е много тачен у нас, народът ни е пазен и от Света Злата Мъгленска, от рилския пустинник, от Василий Врач. У хората има потребност да се докоснат до светините. Всеки ден божиите храмове на всички религии съхраняват вярата на духа. Много важно е да има синхрон между Бога и човека, любовта между хората и вярата им в Бога крепят всички хора по света.

Изследвали са ви в бившия Съветски съюз, къде другаде с а проучвали вашите уникални способности?

В Русия работих с екипа на Джуна, там имаше специална секция, в продължение на 3 месеца ми правиха пълни изследвания. Бях заедно с нея в нейния институт в Москва. По-късно, заедно с проф. Анелия Силвесторовна и Галиак Асимовна бяхме на работа и на изследвания в Института по източна медицина в Алма Ата, Казахстан. И след това вече се прибрах в България и отворихме първия си кабинет, заедно с д-р Здравко Айолов и д-р Сергей Кръстев. Започнах да приемам и да работя с хора съвместно с лекари. Правили са ми изследвания и в Германия.

Казвате, че болестта не може да се разглежда сама за себе си. Затова ли търсите първопричината?

Категорично, да. Аз се занимавам преди всичко с диагностициране и установяване на първопричините за заболяванията. И едва тогава прилагам билколечение, природо-комплементарни методи, общо-хранителен режим с билково лечение или терапия с енергия, в зависимост от това какъв е случаят. Изпращам хората и при хирурзи или при хомеопати. Всеки човек е отделна вселена и всички проблеми имат дълбоки, различни причини за възникването си, а подходът винаги трябва да е индивидуален.

Вие как диагностицирате заболяването?

Много е важно диагностицирането на дължината на ауралната вълна на всеки човек и състоянието на органите му, което е т.нар.енергийна диагностика.

Не може да има обаче лечител, който се занимава с нетрадиционна медицина и да няма т.нар. ясновидски възможности, защото това способства уточняването и улавянето на заболяванията. Голяма грешка в медицината е да се лекуват симптомите, а не самите причини за появата на заболяванията. И точно в това е разрезът между традиционната и нетрадиционната медицина, изтока и запада. Изтокът дълбоко търси първопричините. Аз съвсем скоро бях в Индия, преди това бях в Перу да търся древното познание – цялостното и от много гледни точки, не само от нашата тракийска наследственост в България. И, разбира се, всичките тези култури точно това предполагат…

Г-н Аянски, вие сте нестинар, наследили сте древните традиции в нестинарството. Това дарба ли е или знание, посвещение?

Нестинарството е ритуал, който живее от времето на траките, връзка с вселенския разум. Това е информация за миналото и настоящето, поглед в бъдещето. Моята баба в голяма степен е причината да поема по този път – тя се занимаваше с лечителство, беше и нестинарка. Аз съм възпитан в това от съвсем ранното си детство. Може би за дарба, в този смисъл, в който говорим, това се случи много по-късно – към 1989 г. В казармата изпаднах в много тежка чернодробна кома и бях изпратен на изследвания във Военномедицинска академия. Там направих първите си предсказания. Когато дойдох в съзнание, първото нещо, което видях, беше катастрофа, свързана с дъщерята на лекуващия ме лекар… Лекарят препоръча да ми дадат успокоителни, но се оказа, че дъщеря му наистина е катастрофирала към момента на видението. И оттогава вече тръгнаха нещата като информация. Поканиха ме в бившия Съветски съюз на изследвания.

Вие провеждате нестинарския си танц само веднъж в годината по древни наши традиции. Разкажете ни за тях.

3 юни е денят, в който, според древните ни тракийски обичаи, се е чествал нестинарският обред. Той е космогоничен, защото свързва нашата планета с информационните записи, т.нар. акаш. Тогава изпадам в транс и правя много пророчества. В този ден се прави и курбан. През годините няколко филма са направени в тази посока, на този ден.

Не изпитвате ли болка, когато ходите по жаравата?

Това е нещо, което е избрало мен, не съм го избрал аз. И на друг ден, освен на деня на Св. Константин и Елена, 3 юни, и аз, като всички обикновени хора не мога да вляза в огъня. На този ден сетивата ми и цялата биологична динамика на тялото ми са категорично различни. През годините са ме изследвали немски професори, на този ден са слагали различна апаратура.

Интересното е, че тогава границите на кръвното ми налягане се изравняват, губи се сърдечната дейност, температурата на тялото ми пада под 36 градуса. Това са чисто биологичните показатели. Но това, както казваше баба ми, само Бог го дава и само небето знае причините и как точно се случва.

Точно тогава, в този водовъртеж на времето, в който попадам, аз виждам онези невидимите неща, които ни предстоят, и онези пътища, които могат да ни помогнат да оцелеем като човечество, с любов и промисъл.

Мариета Колева

Вирни се горе