На 18 февруари 1873 г. край София е обесен един от най-паметните борци за свобода на България – Васил Левски. Народът се прекланя пред Апостола на свободата. И до днес историци проучват живота и делото му. Смолянските краеведи от години спорят и се опитват да изяснят, идвал ли е Левски в родопския край. В Държавен архив – Смолян се съхраняват документи, които дават информация, събрана от известни наши съграждани по въпроса, както и опроверженията от противниците на идеята. Документи по темата се пазят в личния фонд на Тодор Бобутанов под № 803. Те са в три архивни единици. Исторически бележки, записки и документи, свързани с изследователската дейност на Тодор Бобутанов, относно проблема за обиколката на Васил Левски в Централните Родопи се съхраняват в арх. единица № 48. Сведения и факти, дадени от различни лица на Тодор Боботанов по същия въпрос има и в арх. единица № 56. Те са събирани в периода 1966 г. – 1978 г., като общият им обем е 73 листа. Интерес представлява писмено сведение от 1968 г. от учителя Георги Дорков, който разказва за посещение на Васил Левски в Родопите и по-точно в Долно Райково. Всичко, което пише той е научил от своя баща – един от старите килийни учители Тодор Гегов – Дорко, роден през 1817 г. в Смолян. „През 1872 г. бил учител в Долно Райково. През тия години абаджийството в това село било в своя разцвет. Мнозина абаджии били доста забогатели. Един от тях бил Тодор Бобутанов – голям патриот българин, борец срещу гръцката пропаганда, която широко била развита в това село. От друга страна главната му мисъл била за борба против турската власт и мечтаел за нашето освобождение от многовековното робство“, пише в писмото си Георги Дорков. Той разказва още за връзките на Бобутанов с габровски абаджии и за пътуванията си до Букурещ, където се запознал с членове на революционни организации, на които разказвал за тежкото положение в нашия край, заради турските издевателства и желанието на гърците да елинизират българското население. „Съумял той да се сближи и с дякона Васил Левски и го помолил да посети нашия край....Не след дълго Левски пристига, във вид на амбулантен търговец и гостува в дома на Стою Бобутанов.“, пише още Дорков. Според неговия разказ на следващия ден се празнувал патронен празник на църквата – Тодоровден и Левски отива, преоблечен в расо като калугер и застанал при клира до певците. „Престоял ден-два в къщата на Стою. …преценил, че тия хора горят от желание да образуват комитет за борба против това двойно подтисничество. Дал им насоки как да образуват революционната организация в селото.“, пише още в писмото си Георги Дорков. Накрая, тези писмени сведения са заверени от Смолянския народен съд, със задължителните гербови марки, предаващи на документа още по-голяма юридическа стойност.
Според историческата справка на Тодор Бобутанов, едно от неоспоримите доказателства за идването на Васил Левски в Долно Райково са лъвовете на фасадата на къщата на Стою Бобутанов, която е била подарена на църковното настоятелство в селото и впоследствие била приспособена за българска прогимназия. В отворено писмо до Тодор Бобутанов протоиерей Кръстю Железаров (свещеник в кв. Райково през 1937 г.), представя факти в подкрепа на твърдението, за посещението на Левски в Долно Райково. Един от тях е разказа на Коста Димитров Ардев от 1939 г. „В един от разговорите големият родолюбец дядо Коста Ардев ми разправяше с повишено настроение и самочувствие за църковните и политически борби в Долно Райково… Между всичките моменти на скърби и радости той, с повишено настроение, разправяше за „ГЕРБЪТ“ (лъвовете) на къщата на Стою Бобутанов, че те били нарисувани по указание лично от Васил Левски през 1872 г., 21 юни, когато той (Левски) е идвал в село Долно Райково по покана на Стою Бобутанов и образувал таен революционен комитет.“
На противоположно мнение са съпрузите Мария и Манол Манолови, които обширно разглеждат събраните сведения и се съмняват в научния подход при събиране на доказателствата.
Третата архивна единица, заведена под № 31, представлява машинописен вариант на проучване, наречено от автора си Тодор Бобутанов, исторически труд под наслов “Левски в Централните Родопи, 1872 г., юний, в с. Долно Райково, Широка лъка, Чепеларе, Павелско и Момчиловци” и “Кой предаде Левски?”.
В подкрепа на тезата за обиколка на Апостола на свободата в Родопите, намираме и в проучване от Тодор Бакалски за дейността на Васил Левски и Кръстю Стойчев в с. Косово. То се съхранява в архивна единица № 9 от личния фонд на Бакалски, съхраняван в ДА-Смолян и заведен под № 1493.
В Държавен архив – Смолян се съхраняват снимки на известната “Къща с лъвчетата”, принадлежала на Стою Бобутанов, която той дарява впоследствие за нуждите на просветното дело в родния му край. Откриваме ги в личните фондове на изтъкнатите родопски фотографи Крум Савов (Ф. 480К) и Димитър Френкев (Ф. 1060). Копия или оригинали на фотодокументи на емблематичната сграда, има и във фондовете на Георги Близнаков, Никола Мавродиев и др.
На днешния ден се навършват 148 години от гибелта на Васил Левски, най-свидния син на България, увиснал на бесилото, за да възкръсне и да се превърне в мерило за правда и свобода. На този ден, преди 148 години, Апостолът на българската свобода загина на своя кръст, за да възкръсне за идните поколения и да пребъде в сърцата и в душите ни.
Поклон, Апостоле!
Материалът е изготвен със съдействието на Държавен архив – Смолян