Християнската църква празнува този ден в чест на Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си. На този ден долита и лястовицата, която носи благата вест, че зимата си е отишла.

Според народните вярвания на този благ ден по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Вярва се, че ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома лошите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или “огрибката” по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!” После се запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване.

На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, може да се поднесе и риба (печена или варена), пити и лучник.