Гурбетът разделя деца и родители

Гурбетът разделя деца и родители

До този извод стигнаха учителите в Смолянско, откъдето за чужбина всяка година заминават рекорден брой търсачи на препитание зад граница

Гурбетът скъса връзката между между деца и родители, а без семеен контрол растат разхайтени хлапета. До този извод стигнаха учителите в Смолянско, откъдето за чужбина всяка година заминават рекорден брой търсачи на препитание зад граница. Едни остават в чужбина, други се прибират през шест месеца, а трети са забравили за децата си. Последните не са много, но социалните обявяват наследниците на работещите в чужбина за нова рискова група в региона, пише “Преса”.

„Понякога наричам гурбета безотговорно родителство. Децата имат нужда не само от пари, а и от грижа, липсата на която често се оказва фатална за тяхното израстване“, казва шефката на социалната дирекция Сийка Иванова. В община Неделино близо 2000 души вадят хляба си в чужбина и вътрешността на страната. Шест деца са настанени при роднини, тъй като емоционалната връзка с родителите е разрушена. За да се възстанови нормалното общуване, с тях работят психолози.

Останалите без контрол тийнейджъри го удариха на живот и бабаитлък – дискотеки, пиене, цигари и побоища… Често бабите и дядовците не могат да се справят с тях. Дори кметът на Неделино Стоян Беширов се наложи да вкарва в пътя малките хулигани с разговори на четири очи. В местното школо е създаден клуб от отличници, които помагат на гурбетчийските деца в ученето.

Да остане до детето си, за да го възпитава, или да замине и да му осигури пари за нормален живот? Тази дилема измъчва почти всички отиващи на работа в чужбина родители, преди да стегнат куфарите. Насъщният обаче се оказва по-важен, а грижите за децата се прехвърлят върху уморените плещи на бабите и дядовците.

А те често губят контрол над иначе обичаните си внуци. „Не мога да се справя с внучката си, не ме зачита, прави каквото си иска. Моята дума нищо не значи за нея”, изплака пред „Преса“ баба на 14-годишна тийнейджърка, поела отговорността за детето от заминалите родители. Девойката е оборудвана с последен модел телефон, маркови дрехи и предостатъчно джобни пари, които тя сама управлява. Отдавна мнението на баба и дядо за нея не е от значение. „Те няма да ми казват как да живея!“, опълчва се невръстното момиче.

„Децата на гурбетчиите имат по-голяма свобода, а бабите и дядовците нямат никакво влияние върху поверените им внуци. Сред тях, разбира се, има и много отговорни момичета и момчета, но повечето си позволяват да трупат отсъствия, да стоят до късно в дискотеката и да пият до зори“, казва Мария Жайгарова, директор на Професионалната гимназия по техника и технологии и синдикален лидер на учителите в Смолян. В управляваното от нея училище има 40 синове на гурбетчии. Заради липсата на работа в региона родителите са заминали в Гърция, Англия, Германия, Холандия… „От гурбета губят нашите деца, последствията се стоварват върху възпитанието им. Училището не може да компенсира липсата на семейство. По поведението на учениците обаче разбираме кога родителите са се върнали от чужбина. Веднага се усеща – стават примерни, прилежни и редовни в часовете“, споделя Жайгарова. За да се реши проблемът, дългогодишната учителка съветва родителите да заминават с чедата си. „Разбирам тежестта на този съвет – училищата в региона ще се изпразнят. Но семейството трябва да е заедно. Едно дете се възпитава с изисквания, но и с много обич“, заключава педагожката.

Напук на тревожната действителност двама единадесетокласници, на които родителите от години работят в чужбина, са пример в училище. Величко Марангозов (17 г.) от Неделино учи в Професионалната гимназия по техника и технологии в Смолян. Останал е с баба си и дядо си в родопския град – майка му, баща му и сестричката заминали за Острова преди 5 г. Сега живее сам на квартира в Смолян, но рядко излиза на дискотека. „Един от силните ученици в класа е. Дойде от Неделино с почти отлична диплома. Има добро възпитание, това го спасява от изкушенията“, хвали го класната му Елена Русева. „В Англия баща ми има фирма за превоз на товари, а майка ми е счетоводителка. Всяка седмица ми изпращат пари и аз ги разпределям. Липсват ми, предпочитам да са тук, но какво да се прави…“, сподели Величко. Той не харесва Англия, записал се да учи в британското школо, но не успял да свикне и се върнал в Смолян. Сега се чуват ежедневно със семейството, а през почивните дни помага на своите баба и дядо в Неделино.

В 11б клас в гимназията, в която учи Величко, гурбетчийските деца са 7. Родителите на съученика му Борис Върбанов от златоградското село Ерма река от 12 години са в Гърция. Купили си къща близо до Солун, а през лятото Борис пътува дотам и им помага в работата. „Всичко зависи от семейство-то. Какви ли не случаи сме имали през годините – карала съм комшии да будят децата за училище сутрин, защото не могат да станат. Но двамата определено са от добри семейства, които не са пропилели първите 7 г. от възпитанието им“, казва Русева. Чрез Фейсбук тя общува с гурбетчиите.

Не само доброто възпитание, но и религията пази децата от лошия път, категорични са жителите на едно от най-големите мадански села – Върбина. Оттам към Испания, Германия, Холандия, Канада и дори Ливан поемат около стотина гурбетчии. „Младежите са вярващи, повечето често влизат в джамията и се молят. Освен това ходят и на курсове по Коран, а от джамийското настоятелство им купиха маса за тенис, за да спортуват. Затова те нямат отклонения от правия път“, казва кметът Атанас Карамитев, който управлява селото четвърти мандат.

Предимно мъжете от Върбина ходят на работа в чужбина и вадят хляба на семействата си най-често на корабите. „Родопите се издържат от хората, които работят зад граница. Ако останем тук, трябва да си купим крави или да садим картофи, които после ще изхвърлим, защото няма пазар. Това са единствените възможности“, казват Светльо и Юсни, седнали в беседка в центъра на селото.

Сийка СУРКОВА

Вирни се горе