Празникът Сирни Заговезни, известен още като Прошка, е много специален ден от народния календар. Това е седмата неделя преди Възкресение и след нея започва дългият великденски пост. Всяка година в навечерието на този празник медиите сякаш дружно бъркат в етнографските книги и като от чекмеджета на стар семеен бюфет вадят едни и същи добре познати обичаи, ритуали и рецепти за осмисляне на празничното време-пространство. Описват се големите огньове, които някога се палели и които се прескачали за здраве и за прогонване на бълхите през лятото, разказва се за запалените стрели, които ергените хвърляли в дворовете на своите избраници, придружени с неприлични стих чета и пожелания, споменава се и традиционното хъмкане с бяла халва, окачена на червен конец. Център на празника винаги е била прошката – взаимното опрощаване за извършени волни и неволни прегрешения, което става преди празничната вечеря. На трапезата задължително трябва да има ястия с яйца и сирене, баници и риба. С тези храни се заговява, откъдето идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

Обредна трапеза: теглена баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки, риба