Да убиеш предприятие.Казусът с ОЦК и Горубсо

Да убиеш предприятие.Казусът с ОЦК и Горубсо

Написано от Вас

Проф. Кръстьо Петков

ДА УБИЕШ ПРЕДПРИЯТИЕ: КАЗУСЪТ С ОЦК „КЪРДЖАЛИ” И „ГОРУБСО” МАДАН

Предприятията не ги убиват в прекия смисъл на думата – тях ги ликвидират по законова процедура или със зла умисъл. Такъв е случаят с ОЦК-„Кърджали” и ГОРУБСО-Мадан, които навлязоха в летална фаза. Когато статията, която пиша види бял свят, може да се окаже, че в ОЦК е истинско мъртвило: последните работници ще са напуснали, оставяйки пещите да угаснат и суровината да се вкамени. Такава насилствена смърт не си спомням да е имало в новата индустриална история на България! Защо се случи трагедията и кой я причини? Бизнес-килърът е скандално известен: Валентин Захариев. Не му е за първи път- преди години доведе АД „Кремиковци” до ръба на клинична смърт; после го препродаде и се прехвърли в Кърджалийския район. Ако има класация за най-ловки индустриални гешефтари, той ще грабне първа награда. Овладял е изкуството за финансово умъртвяване в най-малки подробности:

-първо, придобиване на апетитни активи /като собственост или чрез концесия/ на изгодни цени. Предпочита да купи активи, струващи милиарди, за 1 лев /какъвто е случаят с комбината в Кремиковци/. И тъй като подобна пазарна цена няма, измисля се легендата, че без купувача предприятието загива. Другият аргумент е, че щял да плати всички дългове/ което не се случва/. От месеци одиторите се мъчат да установят кому колко дължи г-н Захариев след смъртоносния си гастрол в Родопите и не успяват да направят точни сметки /числата варират от 160 милиона лева задължения на ОЦК до 300 милиона лева на холдинга/;

  • второ, изпомпване на предприятието – чрез мрежа от свои или приближени фирми, които застават на входа и изхода. Рецептата е: продавай като доставчик материали на предприятието по-скъпо / над 30% надценка/ и купувай готова продукция по-евтино. После по веригата се играе с цените и се манипулират данните за концентрата, за да се реализира висока печалба при крайния потребител. В икономическата криминология тази „врътка” е известна като „издояване” /milking/; в случай дойната крава е металургичния комбинат в Кърджали, от чиято работа зависеше препитанието на стотици семейства;

-трето, кредитно заразяване. Става дума за хазартна игра, чрез която във финансовата система на предпирятието се вкарват свръхдози лоши/токсични кредити, които бавно, но сигурно го умъртвяват. Който не вярва, да провери какво става тези дни в ОЦК-измамените банки, без да чакат съдебна процедура, парцелират комбината и слагат свои фирмени знаци върху цеховите врати. Защо? За да продадат на скрап железарията и да си върнат понечаст от дадените на доверие милиони левове; -четвърто, окрепостяване на работниците. Имам предвид присвоеното /и ненаказуемо до днес/ а право на собственика да третира наемните работници като крепостни. Тоест, да ги кара да работят , без да им плаща; да ги принуждава да вземат заеми, за да нахранят децата си и самите те да са годни да работят; да купуват работните си облекла и т.н.и т.н. – докато живите хора оскотеят напълно. Това наричам окрепостяване – феномен, който се появи в България, в началото на 21 век. Как е възможно да се стигне до подобен абсурд: един собственик, т.е. патронът на предприятието, да причини по своя воля неговата смърт?

Тук е уместно да си припомним народната мъдрост за лудия и зелника! Факт е, че г-н Захариев дотук е успял на погълне не едно, а три доходоносни парчета: „Кремиковци” АД, ОЦК „Кърджали” и „ГОРУБСО” Мадан. Но нали някой му ги е дал; сетне не просто е наблюдавал сеир, а се е облажил на богатата трапеза. За кремиковския случай вече има разследване от парламента, правено преди седем години. Докладът на анкетна комисия, в която участвах, събира прах в чекмеджетата. Сега прокуратуратаи прави проверки на новите далавери. Сигурен съм, че финалът ще е повторение на този от 2005 г.: замитане на следите… Безхаберието на властта има своите обяснения. При неколкократните и посещения в Кърджали през последните месеци синдикалисти и журналисти ми задаваха едни и същи въпроси: 1. Ще изпълни ли Бойко Борисов обещанието си да спаси металургичния комбинат ? 2. Защо ДПС и БСП /най-силните партии в региона/ мълчат по казуса с ОЦК? Имах отговор на първия въпрос и май се оказах прав: и да иска, премиерът няма да спази обещанието си до 20 юни да намери инвеститор за ОЦК и да спаси поминъка на металурзите. По-ефикасният метод е: държавата да национализира предприятието и да принуди със законови средства индустриалния килър да плати целия масраф, вкл. заплатите и другите дължими суми на персонала. Паралелно с това да се мисли как да се реанимира производството. Защото шансовете да се намери купувач на умиращо предприятие със стотици милиони задължения са близки до нулата. Кандидатът – полската „Силезия” – не случайно бави топката. Другият „спасител”- анонимна американска компания – едва ли ще е съгласна да прави благодеяния в условия на криза.

Отговора на втория въпрос ми дадоха питащите: ДПС и БСП функционери и кандидати за народни избраници са сред ВИП-клиентелата на загиващата компания! „Получавали са своя пай и затова днес гузно мълчат” – твърдят от синдикатите. Вероятно са прави!

Щом стана дума за синдикатите, редно е да се запитаме дали бяха на мястото си през дългите месеци на взривения индустриален конфликт. Местните лидери- да! Затова и спечелиха авторитет пред работниците и гражданството. Но федералните и националните лидери изненадващо бяха елиминирани в критичния момент. Не от друг, а от самия премиер. Той пристигна на часа, щом стачниците преминаха към гражданско неподчинение. И показа завидни умения на работнически лидер-популист от висока класа. Неговата намеса дотук му донесе куп предизборни точки. И още нещо – тя беше репетиция за нови пиар акции, както тази при конфликта в Кърджали и Мадан. Апропо, да се готвят следващите валентинзахариевци…

в."Ретро"

Вирни се горе