Вчера,община Чепеларе организира тържествено честване на 135 години от освобождението на Чепеларе от турско робство. Празничните мероприятия започнаха в 17.00 часа, с тържествено полагане на венци и цветя на възпоменателната плоча, поставена на мястото, където са посрещнати руските войски в Чепеларе,съобщиха от местната управа.
Официарни лица на тържеството бяха: инж. Чавдар Фурлански- Заместник- областен управител на област Смолян, г-н Георги Костадинов- Заместник- кмет на община Чепеларе, г- н Боран Хаджиев- Заместник- кмет на община Чепеларе, г- жа Катя Стайкова- Секретар на община Чепеларе, общински съветници на Общински съвет Чепеларе, кметове и кметски наместници на населените места в община Чепеларе. С тържественото шествие, присъстващите граждани, учиници и гости се отправиха към паметника на капитан Петко Войвода, където в 17.30 часа бяха поднесени венци и цветя. Честването продължи в НЧ „Родопска искра”, където г- н Георги Костадинов- Заместник- кмет на община Чепеларе се обърна към жителите и гостите на града с думите: „Уважаеми съграждани и гости, на днешния ден преди 135 години чепеларци посрещат руските войски и най-сетне настъпва дълго желаната и изстрадана свобода. През месец януари 1878 година в подстъпите на Родопите се водят решителни боеве за изхода на освободителната руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив. В началото на януари 1878 година в Чепеларе започват да прииждат бежанци, които търсят подслон и храна. Преминават и отстъпващи турски войскови части, които са гладни и изтощени. Част от чепеларци се скриват в околните колиби и мандри. Турската войска отстъпва и оставя след себе си ограбени, опустошени домове и глад.
На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин в състав от 800 души потегля от Асеновград в посока Бачково, Павелско, Хвойна, Чепеларе, Устово, Рудозем, Златоград. На 16 януари те са в Чепеларе. Васил Дечев в книгата си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична на реденица и ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руската конна войска. Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца въвеждали братушките в оголените и полуразрушени къщи, но им било мъчно, че не могли да ги нагостят, защото нямало нищо друго освен овесена и арпова каша.” На 17 януари руските войски продължават за Устово. След еуфорията и радостта от събитието, чепеларци започват да уреждат мирния си свободен живот. По- видните първенци, християни и мюсюлмани, избират общинска управа. Първи председател на общинския съвет на свободно Чепеларе става Дечю Харитюв, а съветници са Тодор Балджийски, Сюлейман Милязима, Ахмед кехая Тотювски и Атанас Кюсета. Чепеларе започва да гради новата си история.
Освобождението разпалва духа и жаждата на чепеларци за нов живот и напредък. Следващите десетилетия, въпреки бедността на населението, бележат развитие на културно- просветното дело, селището се благоустроява, открита е телеграфо- пощенска станция, построяват се сградите на училището и читалището. Трудностите, съпътстващи запазването на стария поминък и зараждането на нови стопански взаимоотношения, не сломяват духа на хората. Свободата им дава надежда и вдъхновение.
Празникът продължи с уникалния танцов фолклорен спектакъл „Танца на вятъра” на танцова формация „Танца на вятъра”- Стара Загора.