Проф. Кръстьо Петков
Във фламандската община Гент /Белгия/ живеят над 10 000 души български имигранти. По-голямата част от тях са се заселили след приемането на България в ЕС. С какво Градът е толкова привлекателен за българските гастарбайтъри /и защо желаещите да се върнат в родината са в пропорция 1:10/? Може ли този фламандски регион да се превърне в прототип на едно бъдещо европейско мултикултурно съжителство? Кое накара кмета на общината да покани четирима български полицаи за едномесечна теренна работа с белгийските им колеги сред българската общност? Това са въпросите, които ме занимаваха при поредното посещение в региона. То беше организирано от Белгийско-българското сдружение БЕСТ2Б, с президент проф. Жак Вилрокс. С мен бяха и група български журналисти, пиар и финансови експерти. Специално за читателите на в. „Сега” предлагам кратки записки от разговорите с представители на местните институции и българските имигранти.
Про-активната социална агенция
Първата ни среща е в публичен център за социални услуги, в т. ч. за чуждестранни граждани /OCMW/. Приема ни Геерт Версник, президент на институцията, бивш депутат, опитен политик-либерал, със солидни познания и свое виждане по имигрантската тема.
Г-н Версник започва с изявлението, че ЕС е взел решение за присъединяване на нови членове, пренебрегвайки факта, че нито изпращащите, нито приемащите страни са били готови да се справят с бума на имигрантите. Белгия е типичен пример за това: разширяването на изток я заварва с най-благоприятното законодателство за легално пребиваващите чужденци: всеки от тях още от първия месец има достъп до социални помощи. А те са наистина щедри: стигат до 1100 евро на месец /отделно са помощите за деца – около 600 евро; както и помощите при безработица – 700 евро и т.н./. „Как тогава да не сме магнит за прииждащите отвсякъде имигранти, констатира нашият домакин! И добавя: бюджетът ни за социални помощи е 170 милиона евро, не може да работим повече при старите условия”.
Това е и причината преди две години да се промени закона. Сега помощи се получават след третия месец, ако чужденецът отговаря на няколко условия: да е подписал договор за интеграция /в който изучаването на местния език е първостепеннен ангажимент, както и задължението да не се отказва предложена работа/; спазване на местните закони; сътрудничество с институциите. Резултатът е налице: броят на имигрантите, получаващи помощи е спаднал с около 70%. Което означава, че почти с толкова са се увеличили тези, които се самоиздържат.
Г-н Версник се оказа и отлично ориентиран експерт по етническата проблематика. Подчертава, че българската общност в Гент е достатъчно забележима, но не е единна; институциите вече са се научили да правят разлика между българските роми, българските турци и „другите българи” /които видимо са малцинство в този ареал/. Как пристигат и по-какъв начин се адаптират нашите сънародници е въпрос, който също получава компетентен отговор: ромите отиват най-напред при своите мургави събратя, намерили убежище преди тях /главно в периода след 2002 г./; турците се настаняват при /или в близост до/ гастарбайтъри от южната ни съседка, отдавна формирали свои етнически територии във фламандския град; останалите българи се устройват кой как намери. И при трите категории имигранти обаче доминира модела: първо, полулегално/несигурно пребиваване; после легализация; накрая/след 3-4 години/ мнозина ги спохожда успеха-да имат препитание и жилище.
„КОМПАС”-посредник и интегратор
Втората спирка в пътуването из „Обетования град”- Гент, е при неправителствена институция, специализирана в работата с имигранти. Наш любезен домакин е Лариса, от Шумен, имигрант със 7 годишен стаж, служител на КОМПАС.
Лариса ни информира, че НПО-то, за което работи в екип с местни и чуждестранни експерти, е своего рода посредник между общинските власти и имигрантите; както и място, където практически се работи за успешно приобщаване на чужденци: сключват се договори за интеграция; изучават се езици; предлагат се услуги за улесняване на началната адаптация и др. Тук научаваме и още няколко секрета за проникване на наши сънародници в социалния рай ” Гент”. Лариса потвърждава оценката за вътрешното деление на българските имигранти на посочените по-горе три микро-етнически групи. Борави и с числа, защото при нея се съхраняват над 1000 досиета на български граждани, минали през филтрите на интеграционния процес. После заедно с нея правим опит за типологизация на нашенската диаспора от гледна точка на това, кой как успява!
В бележника съм отбелязал три категории: 1. Сървайвъри /главно роми, за част от които белгийската система за социално подпомагане е реализация на исконната мечта: да живеят волно, да раждат куп деца и да не работят/; 2. Прекариат / препитаващи се със случайна работа, жестоко експлоатирани на черния пазар на труда, с мизерни доходи/; 3. Успели-интегрирани /имигранти със сигурна работа и възможност за кариера, в т.ч. в белгийски институции/.
На раздяла Лариса ни съобщава, че от няколко месеца са учредили Българско сдружение, а от есента ще открият и българско училища за около 60 деца. И двете инициативи се случват със съдействието на белгийските власти. На въпроса: „Помага ли ви българската държава?”, отговорът е: „Да, обещаха учебни материали”!
Тяхната полиция: пази, но и възпитава!
„Нашата полиция ни пази” – в това ни уверява един български ведомствен бард. Белгийската полиция прави още нещо: работи сред имигрантските общности, стараейки се да култивира у тях не само уважение към местните закони, но и към местните житейски порядки и традиции. „Ние сме общностно базирана полиция”, заявява в отговор на мой въпрос Филип Расхарт, командир на екипа, в който са били включени българските полицаи.
За повода, който ни води в полицейското управление в Гент, по-подробно говори главен комисар Марк Ван Дер Бауед – висш началник с професионално самочувствие, шлифован език на общуване с журналисти и външни експерти и точни оценки за имигрантската ситуация. От него научаваме, че идеята на кмета на Гент да се покани група български полицаи за теренна работа с наши сънародници, е пилотен проект с по-дълбок замисъл. Българските офицери следват пътя на техни колеги от други страни, пребиваващи преди тях в община Гент. Смятат да продължат сътрудничеството с българските полицаи, но чрез кратки фокусирани мисии и конкретни задачи. Съвместно с местната полиция, двама от българските специалисти-следователи са проучвали нелегалния имигрантски бизнес; другите двама са работили като квартални: в гетата и микро-махалите, населявани от нашенци.
Уж сме в полицейско учреждение, а разговорът ни се върти около социални и граждански теми. За главния комисар проблемът с българските имигранти не е толкова в битовата и организираната престъпност /за втората казва, че практически не съществува в Гент/. Тревожи го сблъсъка на двете култури: имигрантската и белгийската-във вреда на местната. Да хвърляш навсякъде безразборно боклук, да вдигаш шум на улицата и в жилището до среднощ, да се самонастаняваш в къща, която не е твоя и т.н. са навици, които местните жители категорично не приемат.
Още по-опасна е тенденцията за разрастване на черния труд. Схемата е ясна, съобщава нашият събеседник: българи с неуреден престой биват наемани чрез фиктивни или легални фирми, чиито собственици най-често са стари турски гастарбайтъри. Експлоатацията е жестока-българите работят срещу 2-3 евро на час, което е в пъти под белгийските стандарти!
За нас това е недопустимо, тук е заровен коренът на злото, твърди полицейският началник. И заключава, че ако българската имигрантска общност беше малка, тези лоши социални практики нямаше да се забележат; но само редовно регистрираните българи са надминали 7000 души; с нелегално пребиваващите вероятно ще са около 7% от цялото население на Гент. Което ги прави значим фактор в живота на този полис, от памтивека бил атрактивно място за всякакъв род номади.
Какво прави „тяхната полиция” когато констатира нарушения от подобен характер? Предава преписката на социален/трудов прокурор, какъвто отдавна има в белгийската правосъдна система. Не пристъпва към депортиране, както правеше бившия приятел на ББ- Никола Саркози; нито пък изхвърлят на улицата самонастанилите се /”Нямаме право; според белгийските закони, ако един човек е влязъл и живее в дадено жилище, дори да не е негово, можеш да го извадиш само със съдебно решение”, обяснява Главният комисар. Впоследствие разбираме, че тази вратичка се ползва за т.нар. House milking /издояване на жилища/- когато новодошлите имигранти се настаняват по 9-10 души в стая, за радост на трафикантите и рентиерите/.
Свободните медии за двете лица на имигрантското житие
Моят интерес към „обетованият град” Гент като имигрантска дестинация беше възбуден още преди време, когато в белгийската национална телевизия VRT беше пуснат документален филм за българската диаспора. Фокусът на създателите на филма е върху безобразията, сътворявани от нашенците, наводнили региона след 2007 г. Както често се случва напоследък н Западна Европа, наред с истините се лансира внушението, че балканските нашественици /главно роми/ застрашават местната култура, обичаи, икономика, социални системи. Ефектът от очевидно пристрастния телевизионен продукт в Белгия –една традиционно толерантна страна към чужденците- беше крайно негативен. Българската държава подмина инцидента.
Имах среща с журналист от местния вестник, част от мощната национална медия „Стандарт”. Карен Ван Кеймлен е известен с това, че познава отвътре българската имигрантска общност в Гент. Но, за разлика от телевизионните си колеги, той е обективен и балансиран. В разговора с него стигаме до сходни становища относно главоболната тема за БГ-имигрантите:
българите наистина са фактор, с който се съобразяват местните институции: кмет, полиция, социални агенциии пр. Интересът не е само към криминалните прояви, а и към приноса на българската общност в местната икономика, култура и други области на живота;Един пример: наесен ще има общински избори и никак не е маловажно как ще гласуват българите в Гент, имащи право на глас. Затова в инициативата с българските полицаи има и елемент на пиар акция;
българите /особено ромите/ наистина създават проблеми на местните жители /повтарят се аргументите, които чухме в полицейското управление/. „Дори и хора с широк мироглед стават нервни, фрустрирани и противници на муликултурализма, когато нахълтваш грубо в тяхното всекидневие, на уважаваш традициите, но ползваш социални привилегии”, обяснява журналистът. Няма спор-прав е!
Българската улица
Нашият десант завършва с инцидентна среща с български имигранти, в един от кварталите на Гент –недалеч от крепостта, непосредствено до емблематичния жилищен комплекс „Дупката на свещеника”. На двете кьошета на улица „Скръб” /Боже, каква символика!/ са разположени две култови заведения, чиито собственици са българи. Едното е магазин „България”, в който продавач е Баба Кунче от Кубрат. Другото е кафене „Интрига” /!/, чиито управител е Христо от Попово. В магазина-където има изобилие от хранителни продукти и питиета с български произход- си купуваме вафли „Бойко Борисов”. При Христо разговаряме на бутилка бира с наши гастарбайтъри, върнали се от смяна. Те са шофьори, куриери, чистачи и др.; работното място им е сигурно, със заплащане и осигуровки по белгийски стандарти.
Получи се нещо като групово интервю, с двустранен интерес: моят към тяхното житие-битие;техният-към България и събитията в родината /всички са от търговищкия край/. Отначало са предпазливи, има известно подозрение, че нещо ровим наоколо /попитаха дали снимките им няма да се появят на някой полицейски сайт/. После разговорът потръгна.
Какво научихме от десетината сънародници, които без колебание отнесох към категорията „успели-интегрирани”?
всички са напуснали България преди години, подгонени от мизерията и липсата на перспектива за работа и бизнес /тяхното пътешествие, образно казано, е било от робството към обетованата земя; направили са го, без да дочакат българския Мойсей/;
имат работа, от която са доволни /местните жители ги уважават, с някои са приятели/;
40% имат собствени жилища, закупени на приемливи цени с ипотечни кредити;
децата им учат във фламандски училища и владеят по още един чужд език;
не възнамеряват да се върнат в България /с изключение на един-след като се пенсионира, щял са иде на село/;
Разделяме се с обещанието, че ще се видим отново през есента. С проф. Вилрокс и партньори от институциите в Гент планираме да започнем проект за изследване и насърчаване на про-активната интеграция на българските имигранти.
Гент не е обетован град, в библейския смисъл на думата. Но община Гент / местните жители и пришълците от над 180 националности !/, със своите иновативни, социално включващи практики, може да се превърне в модел за това как без конфликти, санкции и депортиране може да се реализира идеята за единното европейско гражданство!
Брюксел-Гент-София 3-5 юли, 2012