Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
През 2017 г. линията на бедност за област Смолян e 309.92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 20.9% от населението на областта, съобщават от териториалната статистика.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 3.5%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.9 до 31.1%, или с 10.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 48.6%, или с 27.7 процентни пункта.
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64.9%) и почивката извън дома (60.5%). Успоредно с това 1.5% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.9% – цветен телевизор, 7.6% – автоматична пералня, а 50.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Близо една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 38.8% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си. През 2017 г. 43.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.
През 2017 г. 11.8 хил. лица на възраст 18 – 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 20.3% от населението, като спрямо 2016 г. относителният им дял нараства с 4.4 процентни пункта.
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2017 г. 48.6% от населението, или 53.1 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 1.0 процентни пункта спрямо 2016 г., при мъжете – с 1.5, а при жените – с 0.3 процентни пункта.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно по 234 лв., а най-високата – в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали – 29.1%, Сливен – 28.2%, и Шумен – 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград – 13.5%, Плевен – 14.8%, и Разград – 15.7%.
Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области – Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области.
Линията на бедност за 2017 г. се увеличава спрямо 2016 г. във всички останали области, по съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%).
Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 11.7%, а с най-високо равнище е област Сливен – 30.1%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност – 14.9%, при 30.5% за област Кърджали. В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В седем области – Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.