Д-р Кръстев, дни преди подписването на индивидуалните договори каква е ситуацията в област Пловдив по отношение на средствата, които се осигуряват за реализиране на медицински дейности? Д-р Георги Кръстев: Това стана ясно на всички. По търговския закон и Закона за договорите един договор включва определени параметри. Те са цени, обеми и отговорности на страните, които се договарят. На висшия орган на съсловната организация – Събора, като се визираше Рамков договор 2010, а впоследствие и 2011 се зададе въпроса: това договор ли е или намерение за договор? Защото на висшия орган не бяха представени параметрите на този договор. За 2010 ние предложихме, а впоследствие се гласува едно намерение за договор, който бе тотално подменен с наредби, указания и приложения. Моето лично убеждение е, че договора се изработва в момента на подписването за следващата година, за да могат да бъдат отстранени всички нередности и оперативни хватки с цел неусвояване на и без това инфантилния бюджет, а да не говорим за плащанията. За поредна година ние сме поставени пред дилемата какво ни очаква през 2011 г. и затова медицинската общност в Пловдив (говоря за общност защото активно участие взеха както общопрактикуващи лекари, така и управители в специализираната помощ, както и реални изпълнители. Трябва да стане ясно, че в Пловдив всички управители работят и като лекари и ние сме реално в диагностично-лечебния процес и не само като управители – ръководители на юридически лица, но и като реални изпълнители виждаме батака, пред който сме поставени. Това наложи да проведем кореспонденция непосредствено след гласуването на мандат за подписване на договор на управителния съвет, който договор бе подписан и това беше отчетено като голямо постижение. Да, един договор трябва да визира определени параметри и затова ние се срещнахме, анализирахме и поискахме от НЗОК чрез РЗОК Пловдив преди подписването на индивидуалните договори предварително да се запознаем със стандартите, спуснати за РЗОК Пловдив. Тези срещи се проведоха и всички останахме изключително учудени от стандартите. Трябва да е ясно, че нито директорът на НЗОК, нито директорите на районните каси в страната могат да нарушат Закона за бюджета. В публичното пространство се тиражира от определени представители на съсловната организация, че НЗОК и съответните РЗОК нямали ефективен мениджмънт. Това не е търговска дейност, която да образува печалба. Не можем да говорим за мениджмънт. Регулативният стандарт изчерпва своето значение. Той е регулация на базата на анализи защото болестотворният процес не е константна величина и за различните области на Република България той е различен. И затова е казано, а и трябва да се спазва, че управителните съвети на НЗОК заедно с нейния Надзорен съвет и Управителните съвети на съсловните организации – става въпрос за стоматолози и лекарски съюз – би трябвало на тримесечие да правят своите анализи и да използват механизма на регулативния стандарт – да бъдат преразпределяни публичните ресурси по медицинска целесъобразност за съответния регион. А как се получава така, че след като и ръководството на Лекарския съюз и министърът на здравеопазването заявиха, че средствата са завишени, а всъщност това, което в момента ви се предлага е по-малко от предходните години? Д-р Георги Кръстев: Аз мога да използвам една метафора: това значи „Елате всички да видим невидимия”. Ние от личен опит, както и от предишни дебати с отговорните институции знаем и добиваме впечатление, че висша форма на управление на обществото е да докараш изпълнителите или тези, за които се прави определена политика до апатия, а това се постигна през последните няколко месеца с тотално приспиване и след гласуване на мандат за подписване на национален рамков договор за 2011 г. Не се ли чувстват предадени лекарите? Д-р Георги Кръстев: Естествено, че се чувстват и аз сега ще дам точни аргументи. На 20 декември започнаха масирани проверки за минали периоди и на юридическите лица се представиха финансови протоколи, а впоследствие и писмени покани за възстановяване на средства за 2009 г. при наличието на неусвоени средства в национален мащаб, което е видно от отчета за изпълнение на бюджета в пленарна зала за изтеклата година. А Вие обърнахте ли се към регионалното и националното ръководство на Лекарския съюз във връзка със създадената ситуация? Д-р Георги Кръстев: Ние се обърнахме не само към регионалното и националното ръководство, за което имаме кореспонденция, но и към правозащитните органи –съда, защото благодарение на нашите инициативи през изтеклата година на 28 юни вменихме на депутатите, които присъстваха на един дебат „10 години от старта на реформата – надежди, моментно състояние и перспективи” да изискат и да приемат изпълнението на бюджета за календарната 2009 г. В този случай какво е Вашето лично мнение за мениджмънта по висшите етажи на управление на системата на здравеопазване, след като те обвиняват управителите за лош мениджмънт? Д-р Георги Кръстев: Всеки ръководител на структура в сферата на здравеопазването, предвид това, че по Търговския закон всичко е търговска дейност – първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ, болници, независимо от тяхната собственост (частна, индивидуална, общинска или държавна) биват избирани, с изключение на регистрацията на индивидуалните практики за специализирана и първична извънболнична помощ, на базата на мениджърски подход. Благодарение на този подход някои хора с обвинявани в лош мениджмънт. Естествено получи се най-лошото: квалифицирани лекари да не могат да реализират своята квалификация и да предоставят адекватни услуги на потребителите. Аз мога да кажа какво се случва при един усложнен случай. Дори в производството, при съвременните технологии има брак и така наречените здравни политици използват термина „лекарска грешка”, но затова ние проведохме необходимата кореспонденция с медицинския одит, който по природа и по закон трябва да бъде независим орган. Но да се върнем на договора. Самоконтролът е ясен в предмета на договора. Двете страни взаимно се контролират и когато това не се случи се намесва съда. Така е при всеки договор – всички спорове се решават в съда. А този договор в момента страните, които имат ангажимент по Закона за здравното осигуряване не договарят цени и обеми, не договарят контрол и санкции – какво всъщност остана от договора? Д-р Георги Кръстев: Първото нещо, което се случи е промяна на модела – от фондово здравеопазване към грубо администриране. Един човек, който не е пряко ангажиран, който е счетоводител – те осчетоводяват разходи без да се знае какво се случва. Затова аз смятам, че когато се говори за лекарски грешки трябва да се отчитат няколко пункта: здравно състояние и здравна култура на населението, ограничен финансов ресурс, моментно състояние на изпълнителите. Ако трябва с една дума да охарактеризирате ситуацията на здравеопазването в момента, коя ще е тя? Д-р Георги Кръстев: Бих казал, че то в момента е в парализа. Изпълнителите на медицински дейности изживяват стрес. След като описвате толкова тежка картина, кой най-много ще пострада от такава здравна система? Д-р Георги Кръстев: Първо целия български народ, и ако се върнем малко назад в годините, най-вероятно тези, които правят здравните политики. Последните избори показаха това. Още през 2008 г. на пресконференция в БТА, организирана от социалдемократите на тема „Световната икономическа криза и отражението й в България” като представител на съсловната организация обясних, че животът е политика и ние не трябва да се плашим, когато говорим, че определени искания са политически. Всичко е свързано със секторни политики, които минават неминуемо през здравето. Здравната политика в последните години е извън всякакъв контрол и това доведе до този правно-нормативен хаос. Като един коректен гражданин, за какъвто се смятам и като лекар с дългогодишна практика съм убеден, че лекарите не желаят това. Те искат конкретни и ясни правила. Как да ги получим след като няма върховенство на закона. Декларирали сме го. В кореспонденцията с Министерството получавам обяснения, че висш консултативен орган е Висшият медицински съвет, а той не е провеждал заседания и няма правила от времето на проф. Гайдарски. Чл. 6 от закона за здравето не се спазва от май 2008 г. В този чл. 6 са упоменати ангажиментите на различните участници в системата. Защо различните структури търсят директни контакти с НЗОК, а не се обръщат към своята съсловна организация, която по закон трябва да защитава техните интереси? Д-р Георги Кръстев: Аз съм заместник-председател на Районна колегия Пловдив и отговарям за специализираната извънболнична помощ и ние сме уведомили чрез Районната колегия председателя на Управителния съвет, както и целия Управителен съвет, както и консултативния орган на председателя – Националния съвет, но най-вероятно тук има елемент на слугинаж. Не носят ли солидарна отговорност всички институции, които са подписали Националния рамков договор и проблемите, които сега рефлектират върху индивидуалните изпълнители не са ли продукт на така наречения Национален рамков договор? Д-р Георги Кръстев: Върховният документ за медицинските дейности е Националният рамков договор, но той е рамков, но не и национален, защото тази рамка, която е ясна – гласувана в пленарна зала – се стеснява, става още по-малка, но не е национална защото не се решават национални проблеми. Ние сме в демографски срив с тежка заболеваемост, която не е финансово обезпечена, независимо че са гласувани параметри. И аз искам да попитам какво правят лекарите, които са в парламента. Те са там благодарение на това, че са заслужили доверието на избирателите, на лекарите и на голяма част от техните пациенти и бих ги попитал: ако тези лекари, които в момента ръководят здравната система са реални изпълнители как биха се почувствали? След като определихте ситуацията като колапс, как мислите, че ще се развият събитията в следващите месеци? Д-р Георги Кръстев: Това е един непредсказуем процес. Силно ще се влоши качеството на предлаганата услуга, ще се настроят пациенти срещу лекари, но много по-страшно е ако лекарите се настроят срещу собствените си пациенти. А това няма как да не стане защото над 90% от пациентите, които са сменили своя личен лекар изтъкват аргумента, че той няма направления. Откъде да има такива направления? Вие говорите за нещо страшно – за нарушаване правата на здравно осигурените лица. Д-р Георги Кръстев: Лекарите също трябва да изберат при кого да се лекуват. Ние няма къде да се лекуваме. На една среща с министър Гайдарски през 2008 г. го попитахме: къде да се лекуваме ние? Нашите учители създадоха добри лекари, при които те могат да се лекуват. А сега има срив на човешки ресурс, износ на потенциал към Европа. Недоумявам защо се говори, че нашето обучение по медицина е лошо, след като нашите лекари са добри изпълнители и добре овъзмвездени за своята дейност във всички точки на света. Каква е ситуацията в съсловната организация като цяло в момента от Ваша гледна точка? Д-р Георги Кръстев: Организацията също е парализирана защото всеки тръгва сам да решава своите проблеми, което е недопустимо защото Договорът е подписан от върховния орган на съсловието – Управителния съвет. На един от последните събори на БЛС през месец септември единодушно висшият орган гласува за провеждане на протест, но ръководството отмени решението на Събора. Какво е Вашето мнение? Допустимо ли е едно ръководство едностранно да променя решения на висшия орган на управление? Очевидно в съсловието не текат нормални и морални процеси