В един ден град Чепеларе се сдоби с протойерей – отец Станимир Минков, с двама иподякони, с освещаване на възобновения храм „Св. Атанасий Велики” и с възвръщане в църквата на един покаял се свещеник, съобщи сайтът “Двери на православието”. Всичко това – твърде силно и поучително за множеството в храма и извън него. В обществото ни рядко някой искрено може да се зарадва на постиженията на друг или да признае всегласно грешките си. Това се случи на летен Атанасовден в присъствието на стотици миряни на празничната св. Литургия, оглавена от Пловдивския митр. Николай. Той бе посрещнат тържествено с камбанен звън и шпалир от миряни и гости на града.
Църквата „Св. Атанасий Велики” в гр. Чепеларе е паметник на културата с национално значение, построена е само за два месеца – от 16 септември до 14 ноември преди 179 години. Сегашното й благоустрояване е по европейски проект, който църковното настоятелство спечели чрез Държавен фонд „Земеделие” за развитие на селските райони. Вложени са 33 хил. лв за ремонт, реставрация на храма и външното пространство с главен изпълнител смолянската фирма „Дюлгер”, както и местни подизпълнители. Иконостасът е освежен на доброволчески начала.
Влизайки в храма на летен Атанасовден, владика Николай, заедно с екипа си от митрополията, благослови богомолния народ и след молитви освети обновленията на църквата. На храмовия празник бяха дошли и свещеници от Смолянска духовна околия, водени от архиерейския наместник архимандрит Висарион. Хората в храма с интерес проследиха ритуала за пострижението на две момчета от Чепеларе за иподякони – Александър и Иван. Те са ученици в Пловдивската духовна семинария. Заедно с техен по-голям съученик, също иподякон, Чепеларе е единственото селище в Средните Родопи, което е изпратило в духовното училище трима младежи.
Припомняйки житието на Св. Атанасий (роден през 295 г. в столицата на Египет Александрия), духовният надзорник на епархията архимандрит Арсений направи паралел със светогледа на човека в днешно време и примера на светеца, известен като образец на търпение и кротост. От 47 години епископско служение св. Атанасий прекарал 15 години в изгнание, наклеветяван от своите противници. Борец срещу ереста на Арий, който твърдял, че Христос е по-долу от Бог Отец, св. Атанасий смело защитавал истината, затова е и признат за баща на православието, издигнал чистотата на вярата в идеал. Днес мнозина смятат, посочи архимандрит Арсений, че за успеха в живота са нужни непременно съревнованието и конкуренцията, недоволството и гневът към другия, а не волята за разбирателство, човешкото смирение и кротост. „Ако се учим на смирение, допълни архимандритът, ще имаме огромна сила, с която да живеем и да влияем на обществото, без да нанасяме ущърб на когото и да било. Защото в смирението човек отстъпва първенството на Бога и разкрива своите най-добри качества”.
А митрополит Николай в словото си обърна внимание на силата на вярата, която са имали нашите предци и която ние днес трябва да опазим: „Вярата победи робството. Както турското, вярата ще победи и ще преодолее още по-страшното съвременно робството на бездуховността, на атеизма, на богоборчеството, на изкушенията, на изпитанията. Но това ще направи чистата, истинската, спасителната вяра, православната. Онази вяра, която с живота си, с делата си, със слово свидетелстваше сред своето паство вашият небесен покровител, каза на чепеларци митрополитът. Св. Атанасий е застъпник пред Бога и закрилник на този свят ваш храм, виден Божи угодник, стълб, крепило, крепост на истината Христова”.
Митрополит Николай призова миряните да не предадем последната крепост на нашия народ, която остана непродадена на чужди интереси – вярата православна. Тя ни е завещана от цар Борис Покръстител Български, чиято памет също се чества на 2 май заедно със св. Атанасий. Да благодарим на Бога за благодеянията, проявени към нас от времето на св. цар Борис до днес, допълни той. Да пазим чиста вярата, да я отстояваме в изпитанията, да не се огъваме, да не правим компромиси.
По повод храмовия празник архиереят нарече храма вечна скала, в която са се разбивали какви ли не стихии бездуховни, затова да си спомним молитвено ония наши предци – благочестиви православни християни, родолюбиви българи, които по време на робството, в недоимък и беднотия са съградили този храм, ктиторите, дарителите, свещениците, които са служили, вдъхновявали са народа в най-тежките времена да не губи вярата си. След тези думи митрополит Николай се обърна към множеството в храма, за да признае: „Днес се радваме на успеха на отец Станимир, енорийския свещеник, който, идвайки тук, положи своя принос в духовния живот. Именно в деня на обновлението, аз смятам, че имаме дълг, виждайки добрите дела и служението на отец Станимир, да го поставим по-високо, та всички да следват неговия добър пример. Решил съм да го възведа в протойерейска степен. Съгласни ли сте?”. Множеството като един отговори: „Да!”. Последва ритуалът… Митрополит Николай му поднесе одеждите и свали своя кръст, както и своя набедреник и ги връчи на отец Станимир Минков с думите: „Благопожелавам ти с чест и достойнство да носиш тази свещена одежда и да ти бъде за душевно спасение. Понеже ценя твоя труд, бих искал да сваля моя набедреник и да ти го възложа, за да ти напомня и за мен в своето служение, да отправяш молитви към Господа Бога за мен, грешния и недостоен Негов брат и архиерей, който те е удостоил с това високо свещеническо отличие”. А за кръста, който връчи на отец Станимир, каза: „Кръстът е пазител на цялата вселена, той е украшение на светата Църква, той е славата и радостта на ангелите, раната и поражението на демоните, кръстът е спасението на верните. Ще ти възложа кръста с украшения, по-тежък е от обикновения. Украшенията нанасят рани на душата, но Бог дава благодат, която лекува нашите немощи и възпълва онова, което не ни достига, за да бъде служението ни спасително за всички. Вземи този кръст и следвай Христос през всички дни и години на живота си. Това високо отличие е преди всичко отговорност”.
След този вълнуващ момент в храма последва друг – митрополит Николай обяви, че Св. Синод в пълен състав под председателството на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит е решил да бъде възстановен на благодатно свещеническо служение в енорията на Чепеларе отец Димитър. Предложението е било направено от митрополит Николай, който посочи, че отец Димитър е проявил търпение, кротост и съзнание, отправил е покайно писмо със съкрушение за минали постъпки в своето служение. Обяви, че го назначава за втори енорийски свещеник при църквата „Св. Богородица”, за да бъде сътрудник на отец Станимир, който остава председател и на двата храма. Миналата година на храмовия празник на църквата „Св. Висарион Смоленски” бе възведен в протойерейска степен и свещеник Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество.
В деня на храмовия празник митрополит Николай и архимандрит Арсений почетоха паметта на достойните духовници, погребани в двора на църквата „Св. Атанасий Велики” – Симеон Янков (1915-1966), учител по музика, прот. Евстати Янков, новомъченик, убит през 1952 г., прот. Ангел Димитров (1913-1972), свещ. Николай Тодоров, загинал през 2005 г. пред църквата от срутване на скала при наводнение. Бог да ги прости!