Мъжете в Родопите се чувстват в по-голяма степен европейци от жените,според проучване на ГЕРБ

Мъжете в Родопите се чувстват в по-голяма степен европейци от жените,според проучване на ГЕРБ

Мъжете в Родопите се чувстват в по-голяма степен европейци от жените. Това показва обработената информация от провелото се в Смолян проучване под мотото «Родопите на европейския глобус»,съобщиха от пресцентара на партията. То бе организирано по повод 9 май – Деня на Европа от Информационния офис на Владимир Уручев, депутат в Европейския парламент от Групата на ЕНП. В анонимните анкетни карти бяха заложени петнадесет въпроса попълнени от 120 човека. Основната цел на сондажа бе да проучи отношението на обикновения човек към структурите на Европейския съюз, неговата информираност относно тяхната дейност, доколко той се чувства част от Европейската общност, доколко животът му се е променил три години след приемането на България в “Европейското семейство”. На първия въпроса от анкетната карта „Смятате ли, че родопчани се чувстват европейци?” – отговор „да” са дали 60% от анкетираните, от които 40% са мъже, 20% жени, а 40% не се чувстват европейци. На следващият въпрос – “Какво е за вас 9 май?” – 64 лица са посочили като отговор “Ден на Европа”, а “Ден на победата над фашизма” са отговорили 44 човека. “Ден преди 10 май” са дали, като отговор 7 лица, а “не знам” е посочен от петима. От проучването може да се направи и друг извод, че родопчани не са достатъчно информирани относно работата на Европейските институции, както не са запознати и с правата си на европейски граждани. Това най-вече се отнася за представителите от женски пол. Около 55% от респондентите са на мнение, че гласът на родопчани може да повлияе върху процеса на вземане на решения в ЕП чрез своите избраници. Обнадеждаващ е фактът, че има наченки на гражданско мислене, което е основа за зараждането на гражданско общество сред участниците в анкетата. Те не само гласуват и познават сегашните ни евродепутати, но имат и гражданското съзнание да търсят контакт и диалог с тях, за да бъде чут гласът им в Европейския парламент. Тук не се омаловажава и значението на медиите, които за голяма част от населението са основен информационен източник. Притеснителен е фактът, че хората са слабо информирани относно Програмите за финансиране. Заинтересоваността на интервюираните граждани е насочена основно към програмите в областта на образованието и околната среда, следвани от икономика и социална политика, младежки дейности и селско стопанство и по-малко към програмите, свързани с администрация. Сред изводите се откроява и този, че основни информационни източници за Европейските програми участниците в анкетата посочват интернет и медиите, и в по-малка степен брошури, форуми и кръгли маси. Като тук трябва да се отбележи, че около 36% от дамите и около 25% от мъжете, участвали в проучването, са посочили повече от един информационен източник. От данните в проучването можем да съдим, че родопчани смятат за значими проектите по различни програми за изпълнението, на които беше спряно финансирането от ЕС. Около 60% от участвалите в проучването са съгласни държавата да финансира тези проекти, 29% са на противоположното мнение. Едва 6% са безразлични към този проблем. Дали заради икономическата криза или поради други причини, преобладаващата част от респондентите не са се възползвали от падането на трудовите бариери в някои европейски държави – около 71%. Около 15% са се трудили извън граница, а около 13% все още не са взели решение за такава стъпка. Въпреки споровете около ползата за влизането на България в ЕС, резултатите от този сондаж сочат, че преобладаващата част от гражданите са на мнение, че членството на страната ни в Европейското семейство е ползотворно. 54% подкрепят това мнение, скептично настроени са около 25%, а останалите са безразлични. Както мъжете, така и жените, се интересуват от бъдещето на държавата в лицето на подрастващите, за тяхното образование, доколко то е европейско и доколко българските стандарти в обучението съвпадат с европейските. В една от попълнените анкети като предложение беше дадено да се изгради “европейска инфраструктура” – нещо изключително важно, особено за райони като нашия, в които има природни условия за туризъм, но поради високопланинския релеф изграждането на пътища и съоръжения е по-трудно. Безразборното строителство и унищожаването на зелени площи и гори, както в цялата страна, така и в Смолянски регион е обезпокоило жителите или поне тези от тях, взели участие в проучването. Не случайно опазването на околната среда е застъпено под една или друга форма в предложенията на редица от тях. Увеличаващият се непрекъснато брой на природни бедствия и стихии в различни точки на света е стреснал редица хора. Две лица от женски пол са отправили въпрос към българския комисар доколко при евентуално природно бедствие Европейския съюз ще помогне на страната ни. И не на последно място, а напротив, често застъпвана е темата за АЕЦ – Козлодуй и за възобновяване на дейността му. Високите цени на тока пораждат носталгия към АЕЦ сред хората. Въпреки, че в региони като нашия много по-природосъобразно би било да се мисли за изграждането на ВЕЦ-ове, но навярно убеждението на част от участвалите в анкетата лица е, че възобновяването на дейността на АЕЦ ще понижи цената на тока. Въпреки условността относно представителността на това проучване, информацията извлечена от негo е изключително полезна. Отговорите на респондентите, дадени в анкетните карти, отразяват тревогите, интересите, информираността на хората, свързани както със социалния, политическия и икономическия живот на региона като цяло, така и с бита на обикновения човек и трудностите, с които се сблъсква в ежедневието си.

Вирни се горе