С уникална музейна сбирка разполага училището в доспатското село Црънча

С уникална музейна сбирка разполага училището в доспатското село Црънча

Сбирката е дело на учители, ученици, жители на цялото село с идеята да си съхранят историята и да я предават на поколенията. Другата основна идея е експозицията да се разрасне и обособи в туристическа атракция.

Атанас Стоев, директор на ОУ „Н.Вапцаров” – с.Црънча, община Доспат, разказва за „Вестник на Община Доспат” относно уникалната музейна сбирка в училището.

„Училището в село Црънча разполага с богата и разнообразна музейна експозиция, която е гордост за училището и селото. В модерното време, в което живеем, набирането и събирането на предмети от бита на предците ни е изключително трудно, една част са изхвърлени като непотребни, друга част са продадени и малко предмети са оцеляли тънещи в прахоляци и захвърлени по ъглите, а тези предмети, оръдия на труда, говорят и разказват за живота, за поминъка на хората живели по нашите земи.

Началото на сбирката бе положено през деведесетте години на миналия век от Атанс Киселов-учител по история в училището ни от Гоце Делчев.Той беше силно заинтригуван не само от богатото културно историческо наследство на селото, но бе очарован и от съхранената душевност на населението, и изконните български добродетели-честност, гостоприемство, трудолюбие и готовност за помощ на изпадналите в беда.Усилията на господин Киселов бяха насочени към проучване на културните пластове в местността „Скалето” – местност, където въпреки набезите на иманяри са останали следи от езически ритуали и силно тракийско присъствие за точната историческа датировка на изложените материали в сбирката ни от тази местност ,а и от други древни светилища могат да се произнесат само специалисти архиелози, но безспорен е факта, че в древността селото ни е кипял живот, може би поради стратегическото местоположение на селото за връзка с Беломорието През осемдесетте години на миналия век екип от специалисти под ръководството на археолога Деморадски се извършиха сериозни проучвания на района около селото и голяма част от намерениите предмети са изложени в Благоевград.

Нашата сбирка бе подета и обогатена през 2011 година, когато училището празнуваше своята 90 годишнина. На и

нициативата на учителите откликнаха ученици, родители и общественици, и се реализира една идея, с която се гордеем всички.

Изложените експонати – над сто, са история на селото. Тук намираме предмети, пряко свързани с поминъка на населението. Освен, глинените и каменни експонати, които са от дълбока древност, тук може да се видят оръдия на труда, свързани с основното занимание и препитание на населението – гребенарство, оръдия, които показват по какъв начин е била обработвана тръстиката и разбира се са изложени готови от тоя творчески процес експонати, така наречените гребни. Силно застъпено в миналото на селото е било животновъдството, поради възможността стадата да стигат до по-топлите склонове на Бяло море, от там вече и развитото тъкачество. В сбирката ни са изложени предмети от целия този производствен цикъл и процес – от подготовка и обработка на вълна до готови изделия, тук виждаме хурки, дарак, врътка за прежди, сновалки, така наречената мотовилка и разбира се готов и действащ стан. Изложени са готови изделия – халища, чулове, китеници. С развитото животновъдство, особено място заемат и предмети касаещи бита на овчаря и обработка на продукцията. Освен изброените предмети за обработка на вълна изложена е и мандра, която в днешно време може да буди лека насмешка, но безпорно е играла важна роля в древността, за по-малко количество мляко било използвано така нареченото – бутило за мляко, което също може да се види тук.

Освен гребенарството, животновъдството и тъкачеството тук са били развити и пчеларството, и разбира се застъпени предмети от обработка на почвата и съхранение на продукцията – житото и изработване на хляб. Оцелели са и са изложени орало, предмети за впрягане на животни за оран, кош за жито, съдове за замесване на хляб.

Интерес будят предмети свързани с отглеждане на децата – люлка, качулки за бебе, така наречените проходалки и други.

Безспорно, е че се гордеем с това, което сме направили до сега, но осъзнаваме колко много още работа ни предстои. Музейната ни сбирка е открита за още експонати, ще търсим възможностите стаята, в която е разположена с площ от 50 кв.м. да се опитаме да я приведем във вид, отговарящ на духа на експонатите”, завършва разказа си Стоев.

Вирни се горе