Родопската каба гайда събра хиляди хора край смолянското село Гела

Родопската каба гайда събра хиляди хора край смолянското село Гела

Родопската каба гайда събра хиляди хора на Илинденските поляни край смолянското село Гела. Вече 10 години гайдарското надсвирване се случва редом с Илинденския събор на родовете от Гела и околността, съобщи БНР.

Началото на фестивала бе дадено с впечатляващо изпълнение на оркестър “101 каба гайди”, чийто доайен е 81-годишният бай Стою Чонгаров.

В надсвирването са се записали няколко десетки изпълнители на каба гайда не само от Родопите, а и от други фолклорни области на страната, като има и чужденци. За първи път за участие са допуснати и джура гайди, но с условие да свирят родопска мелодия.

Най-малкият гайдар, който до този момент представи своите умения, е 5-годишният Михаил Шахънов. Детето свири на родопския инструмент от 3-годишен.

Събитието се отразява от медии на няколко континента. Довечера ще бъдат обявени лауреатите на фестивала.

Утре ще бъде срещата на поколенията под родовите ели на Илинденските поляни край Гела.

Станалият традиционен вече събор привлича всяка година хиляди туристи, дошли да се насладят на изпълненията на гайдарите, от прекрасните гледки на Родопа планина. Кръшни хора, песни и гайдарски мелодии огласят Родопите цели два дни по времето на събора. Голяма част от посетителите нощуват на палатка, под небето на планината, като базовият къмпинг е с повече от 100 палатки и се разполага на Илинденските хълмове на Родопския рид Карлък, от където се открива красива панорамна гледка към Родопските поля и гори. Надсвирването се провежда в три възрастови групи – до 14 , до 20 и над 20 годишни участници. Традиционно надсвирването е с конкурсен характер и обикновено започва сутрин и продължава докато има желаещи да се изявят. Традиционно в програмата е застъпено и преподаване по гайда, като майсторите гайдари дават уроци на желаещите напълно безплатно. Целият събор се провежда под знака на единението – събират се хора от различни етноси и религии и заедно отключват магията на Родопа планина.

Пристигат хората на събора и се настаняват по родове. Всеки род си има дърво. Така сядат род до рода, кум до свата, брат до брата. Пекат се чевермета, защото това е традиционна родопска храна.

Вирни се горе