Българската и европейската литература си дадоха среща в Къща музей „Ласло Наги“

Българската и европейската литература си дадоха среща в Къща музей „Ласло Наги“

Красивото слово и любовта към него събра почитателите му в двора на къща музей „Ласло Наги“ в Долно Райково. Там се проведе Ден на европейската литература, съвместно с Европейски информационен център „Европа директно“. Уредникът Мария Маргаритова беше създала уютна атмосфера край старата къща. Сред красивите цветя и багрите от родопските халища, сред неповторимия звук на родопската каба гайда, малки и големи прочетоха част от любими произведения от българската и световната класика. Всеки един от гостите – четци беше представен от Мария Маргаритова с кратко описание, отговарящо на неговата същност или занимание. За да засили още повече емоцията, младата приятелка на къщата музей Сибел Димитрова беше облякла народна носия. Пред всички тя прочете стихотворението на Иван Вазов „На България“. Надя Молова избра да представи стихотворения на Димчо Дебелянов и Пейо Яворов, а Никола Тодоров се спря на разказа на Елин Пелин „Занемелите камбани“. Милка Димовска, представена като пазителка на книгите във филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в Смолян ни върна в детството с откъс от „Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен. Никола Пашов – един от основателите на клуб „Приятели на Музея" прочете есе на Николай Вранчев за Долно Райково. Сред гостите беше и един от наследниците на Гьорджевия род – Райчо Гьорджев, който развълнувано слушаше словото, леещо се в двора на фамилната къща. „Радвам се, че имено тук се проведе това събитие. Така както самобитният Гьорджев уют е приютил в себе си космополитния Ласло, така и днес в едно се сляха нашата, българската, литература и тази от запада. Благодаря ви за споделената красива емоция от словото“, каза уредникът на къщата музей „Ласло Наги“ Мария Маргаритова и добави: „Четящият човек е този, който е като “кладенец, който чака”, събира в себе си мъдростта на вековете. Онзи, който пази кода за съхраняване на човешката цивилизация. Онзи, който ще спира регресията. Онзи, който запазва индивидуалността си. Четящият е, който съзнава тленността си. Знае, че “човек е сам върху сърцето на земята”. Той знае как “ненадейно пада вечерта”. Четящият човек е феникс – носи всички, няма лице, изгаря в самотата на знанието. Той е онзи, който остава сам и цялостен“

Вирни се горе