Мария и Христо Чонгарови от Устово инициираха ремонт на покрива на храм „Св. Богородица“
Когато каузата ти е да съхраниш миналото и да го предадеш на бъдещите поколения, влагаш сърце и душа в действията си, без да те интересува кой какво ще каже. Не търсиш благодарност, не търсиш похвала, а го правиш за собствено удовлетворение и от желание да запазиш нещо ценно, с което си израснал, което е важна част от живота ти. Обикновено сме свикнали да казваме „една птичка пролет не прави“, но ако ги няма тези птички, животът ни ще е в застой и всеки ще се върти само около себе си. Какво тогава ще дадем на децата си?!
Така семейство Мария и Христо Чонгарови от смолянския квартал Устово са се обрекли да дадат всичко от себе си, да не жалят нито време, нито средства и, с помощта на Бога и съмишленици, да ремонтират покрива на храм „Св. Богородица“ в Устово.
Преди 20 години трудните времена ги отвеждат в Испания, където да търсят по-добра работа, за да могат да поемат нуждите на себе си и на децата си, за да ги изучат и осигурят за живота, който е пред тях. „Пенсионирах се преди 22 години от военните, с 69 лв. пенсия. Децата растяха – абитуриенти, студенти, а с една пенсия тук трудно се живее. Наложи се да отидем за малко в чужбина – за една – две години, а те станаха 20“, казва Христо Чонгаров. Въпреки това не късат връзка с корените си. Идват в родното Устово два пъти годишно – през лятото и за Коледните празници, все пак децата и близките им са тук.
Тази година Мария и Христо се нагърбват с едно голямо и изключително благородно начинание – да започнат ремонт на покрива на храм „Св. Богородица“. „Църквата е на 160 години, а покривът никога не е ремонтиран основно, тиклите почти са се разпаднали.“, казва Мария. И споделя своите впечатления от църквите и манастирите в Охрид. „Няма нито една църква, нито един храм в такова състояние, в каквото са нашите. 160 църкви и манастири са там, няма в такъв вид, като нашата в Устово. И не само тя. Много са храмовете в България, които са в окаяно състояние, но мен ме боли за нашата, защото съм от тази енория, тука съм кръстена“.
Преди няколко години църквата е включена за ремонт по известния проект „Красива България“. „Това, което е направено, поне аз това виждам, е боядисване на дялания камък и подмяна на покрива на камбанарията. Освен това външния свод, който бил изографисан целия, по проекта просто е замазан с бяла боя. И всичко това, за да се усвоят едни милиони“, възмущава се Мария Чонгарова. Тази година Христо се заема да почисти камъка и колоните пред входа на храма – с ъглошлайф и телена четка. Отнема му три дни.
Това лято семейството инициира набиране на средства за ремонт на покрива. „Искаме да запазим този храм занапред, за децата ни. Няма кой да го направи, ако не сме ние хората. Това можем, това сме направили, ще има хора и благодарни, и неблагодарни. Но ние го правим не за благодарност“, казва Мария. „Идеята дойде от приказка на приказка. Вътре има теч, покривът е зле и трябва да се ремонтира. Каквото правим, го правим от сърце. Имаме много приятели, които ни помагат, има много хора, които откликват на начинанието ни и се включват в него. Ремонтът е благодарение на тях. Те отделят от залъка си, кой колкото има възможност. То това е за всички, не е само за нас. Хората вярват, а хубавото е, че идват и много млади хора, помагат с желание и ентусиазъм. Милеят за църквата. В живота няма смисъл от дрязги. За да върви всичко, трябва да има разбирателство между хората“, добавя съпругът Христо. Питаме го дали му е мило всичко това, а той през сълзи отговаря: „ Как да няма да имаш милост към родния край. Родният край е всичко, но това могат да го разберат само хората, които са навънка“. До него съпругата му добавя, че проблемът на нас българите е, че нито се подкрепяме, нито се поддържаме, за каквото и да било. „Някой се прибере от чужбина и иска да промени нещо, но не среща разбиране. Жалко е, че младите, които завършват в България, идват в чужбина и работят на полето, заради заплащането, което в нашата държава е просто подигравка. Да не говорим за пенсионерите, нашите родители тук са за съжаление. Докато не се върнат всички и не се хванем ръка за ръка, нищо няма да се промени в тази държава“, заявява Мария.
След усилената работа по покрива на църквата в Устово, по време на почивката си в България, семейство Чонгарови отново се върнаха в Испания, до следващото лято, когато, живот и здраве, отново ще са тук, за да продължат ремонта на големия покрив.
А дотогава всеки, който желае и има възможност, може да се включи с дарение. Освен че има разкрита банкова сметка в Кооперативна банка на името на Мария Чонгарова, има и кутии за дарения – в заведение „Синдиката“ на автогарата в Устово при Мони Беширов, както и в самата църква.
„Хората се отзовават, даряват за доброто божие дело, което сме започнали. Благодарни сме им за това, че ни подкрепят в начинанието и вярваме, че ще успеем да реализираме до край идеята си“, казват в заключение Мария и Христо Чонгарови.