Златоград се утвърди като културно-историческа дестинация, защото е град с дух, според кмета Мирослав Янчев

 Златоград се утвърди като културно-историческа дестинация, защото е град с дух, според кмета Мирослав Янчев

Кметът на Златоград Мирослав Янчев изпълнява на каба гайда “Излел е Делю Хайдутин”. Умението да свири на гайда, Янчев научил през третия си кметски мандат. От година и половина посещава уроци по емблематичния музикален инструмент на Родопите, включвайки се в гайдарския състав “Делю Хайдутин” в Златоград. Делю е един от символите на Златоград, разказва Мирослав Янчев в интервю пред БТА. Златоград обяви 2017 за Годината на Делю Войвода, отбелязвайки 240 г. от рождението му.

Златоград става все по-популярен и привлекателен като дестинация за културно-исторически туризъм, защото според Мирослав Янчев е град с дух. Чувството, с което златоградчани издирват и съхраняват всяка частица от миналото и корените си, е отличителната черта за общностите и регионите, поддържащи амбицията си и като икономическо развитие. Партньорството между местната власт и бизнеса е успешната формула на родопския град, смята кметът на общината. Според него откриването на ГКПП – Златоград – Ксанти е изиграло положителна роля за икономическото развитие на града на Делю Войвода, а започналият проект за експлоатация на находището с гореща минерална вода ще даде и финансова независимост. Годината на Делю започна с откриване на Музей на хайдушкото движение и на Делю Войвода, с Празник на златоградското чеверме и гайдарско надсвирване. Предстоят поредица от инициативи и събития, които ще допълнят образа на Делю, познат досега от летящата в космоса песен “Излел е Делю Хайдутин”. Музеят се намира в Стария град в близост до рухналата къща, за която възрастните жители на Златоград са чували разказите, че се е крил хайдутинът. Историци и изследователи условно приемат 1777 за рождената година на легендарния войвода.

Г-н Янчев, Златоград чества 2017 за година на Делю Войвода. Превърна ли се легендарният хайдутин в символ на Златоград?

Отговор: Той е символ на Златоград. Делю Войвода е нашият легендарен герой, възпят в космическата песен, която вече 40 г. лети в Космоса. През тази година честваме 240 г. от рождението му с редица мероприятия и празници. Открихме Музей на Делю Войвода и хайдутството, за който смятам, че е единственият в България от този род. Музеят е изцяло частна инициатива. Друго събитие, което беше посветено на годишнината, е гайдарското надсвирване “Излел е Делю Хайдутин”. Предстоят празник на кафето на 10 юни, Делюви празници през септември и откриване на постамент на космическата златна плоча, на която е записана песента “Излел е Делю Хайдутин”. По време на Делювите празници ще се състоят Септемврийски литературни дни, посветени на историята на Златоград и Делю Войвода. Предвиждаме да открием още един монумент в центъра на града срещу сегашния паметник на Делю Войвода. Новият паметник ще бъде по-абстрактна интерпретация, свързана с космическата песен “Излел е Делю Хайдутин”. Предстоят още празници, които ще подчиним на тази годишнина.

През последните години се наблюдава увеличение на потока туристи, привлечени от Златоград като културно-историческа дестинация. Какви са плановете за развитие на града като туристически център?

Отговор: Златоград от над 12 г. успешно развива културния туризъм. Отскоро го свързваме с археологическия туризъм, който е в региона на Кърджали. Според мен това е пътят за обединяване на силите между местната власт, бизнеса и професионалисти като проф. Овчаров, за да се утвърди туристическата дестинация Златоград. Убеден съм, че градът не се развива покрай един кмет и администрацията му, не и само покрай бизнеса. Златоград успява, защото има диалог между тези две страни. Тук не си мерим резултатите и кой е направил повече или по-малко за бизнеса. Примерът са традиционните Делюви празници, които до голяма степен са една реклама за Златоград. Всичко се случва като успешно публично-частно партньорство. В последните няколко години туризмът наистина успешно се развива в Златоград, показателно за това е, че се разширява легловата база. Хубавото е, че се прави от местни хотелиери и инвеститори, които влагат в строителството на хотели. Инвестициите са в тип малки семейни хотели, съобразени със старинната архитектура. Културният туризъм през годините се разви, защото Златоград има даденост и история. Има някакъв дух, зад всичко направено се усеща волята на местната общност да се съхрани културно-историческото наследство, превърнато в туристически атракции. Златоград се развива, защото доброто партньорство между местна власт и бизнес е успешна формула за развитието на туризма.

Златоград успява да развие и утвърди нови празници, съхранявайки традициите в по-съвременен формат. Това ли е печелившата формула за атракции и събития в сферата на културно-историческия туризъм?

Отговор: Това, което Златоград прави като културен календар и туристически атракции не е никак евтино и като организация, и като средства. Празниците, които се организират отново в партньорство с бизнеса, са с цел да се популяризира градът и да се създадат условия за хотелиерите и ресторантьорите. Вложените средства в тях си заслужават, защото такива празници съживяват, дават възможност да се развива търговският и туристически бизнес. Те са нужни, защото развиват икономиката като цяло.

Как се променя Златоград след откриването на ГКПП-то? Обикновено отварянето на граничен пункт привлича и нови инвеститори, нови апетити. Успя ли да се запази регионалната политика на местния бизнес?

Отговор: Пунктът също изигра важна и съществена роля за развитието на икономиката ни в много трудно време, в условията на криза. За всяка малка община това е предимство. През едно КПП минават хора и средства, а част от тези потоци ги усещаме в нашия бизнес. ГКПП-то изигра съществена, важна роля за икономиката, за туризма, сферата на услугите, търговията – все сектори, които се развиват от семейния бизнес.

В процес на обсъждане е общ устройствен план на Златоград. Заложени ли са механизми, които да запазят облика на Стария град от бетонна инвазия?

Отговор: Общият устройствен план е поредният стратегически документ, който се отнася извън урбанизираната територия и дава насока за следващите 20 г. за развитието на Златоград извън градската част. Не само сегашното управление, а и бъдещите поколения, които ще наследят местната власт, трябва да са наясно, че Старият град трябва да бъде запазен. Да се съхрани по най-добрия начин във вида, в който преди години е замислен като ансамбъл. Ние сме длъжници на бъдещите и на миналите поколения да запазим Стария град в този вид. Да не се допускат грешките, които са правени през годините. Общият устройствен план отчасти засяга този проблем. От друга страна, съвместно с Националния институт за недвижимо културно наследство движим процедура да създадем специфични показатели за застрояване в Стария град. По този начин да може да се ограничи безумието, което става в други градове с подобно архитектурно наследство. В нашата община искаме да наложим ограничение, а не да излизаме от такова. Правилата за застрояване ще бъдат утвърдени със заповед на министъра на културата. Затова вече имахме разговори с предишен министър, почти на финалната права бяхме. След като се въведат, тези правила да бъдат задължителни за всеки, който иска да инвестира в Златоград. Да се съобразява с показателите за застрояване, къщите да бъдат не по-високи от сегашните сгради, да изглеждат бели, с дървени дограми и дувари с каменни зидове под определена форма. Плътността на застрояване да се спазва съгласно архитектурата в Стария град. Да, няма да е много лесно да се инвестира в Стария град, по-трудно ще бъде, защото ще има съгласуване с институциите. Но за мен това е устойчивото решение и гаранцията, че ще бъде запазен градът и съхранен с типичната архитектура.

Проектът за геотермалната вода при Ерма река се посочва като важен за общината. Кога ще стигне горещата минерална вода до Златоград?

Отговор: Това е моята амбиция и кауза като кмет. Идеята е да създадем условия за бизнес, за развитието на икономиката чрез оползотворяване на минералната вода. Това е първостепенното. Очакванията ми са този проект да бъде подкрепен под някаква форма с европейско финансиране или от държавния бюджет. Много голям проект е, ще са необходими доста средства. Този проект ще даде финансова независимост в следващите години, ако се оползотворява водата по най-добрия начин. Веднъж инвестирайки тези средства в толкова труден за бизнеса район, ще получим възможността да се развиваме самостоятелно. Така ще отпадне едно финансово бреме за бюджета с един регион по-малко за подпомагане.

Приблизително колко средства са необходими, за да се доведе водата, след като сондажът вече приключи?

Отговор: Възложил съм ревизия на проекта, който беше изготвен преди много годни. Още веднъж искаме да ревизираме цената, да оптимизираме максимално, за да стигнем до осъществимата за нас стойност. Приблизително между 10 и 15 млн. лв. са необходими за тръбопровода, който трябва да направи връзка между сондажа и геотермалната централа. В тази сума се включва довършване на самата геотермална централа и вътрешната топлопреносна мрежа. Осем сгради в Златоград са първоначално включени в този проект. Освен използването за отопление, предвидено е и второстепенно оползотворяване на минералната вода за балнеоложки нужди.

Трудно ли се свири на гайда?

Отговор: Това е поредното ми хоби, което си струва времето. Колкото и да е малко свободното ми време, опитвам се да го използвам, за да усвоя гайдата. Не се оказа толкова трудно да се свири на гайда, но си заслужава. Родопчани си живеем с музиката, с фолклора. Прадядо ми е бил гайдар, надявам се след време да усвоя гайдата достатъчно добре, за да я предавам на по-малките. Много хубав инструмент е и ми е много приятно изживяване, когато съм с гайдата.

Христина Георгиева/БТА

Вирни се горе