Директорът на ПГПИ Симеона Савова – Коруева: Училището е ценно за цялата област и трябва да го съхраним
Г-жо Савова, какво е бъдещето на Професионална гимназия по приложни изкуства?
Надявам се светло.
Вие сте отскоро директор, какви трудности срещнахте в работата ?
Проблемите, с които се сблъсках за мен бяха чисто административни. В началото доста се стреснах от това, защото като практикуващ педагог винаги съм се занимавала с това да преподавам живопис и изобразително изкуство на децата и съответно да рисувам, защото съм практикуващ художник. Малко тежко ми дойде цялата тази административна насоченост, която изисква работата, но в крайна сметка човек се справя с всичко, не е толкова страшно. Това бяха препятствията, които не са били непреодолими, общо взето на мене това ми тежеше. Иначе много се радвам, че не загубих връзката с децата, защото моите притеснения бяха, че като стана администратор ще загубя тази връзка. Много би беше мъчно за класовете, които трябваше да оставя, но се оказа, че тази връзка я имаме, те ме търсят в дирекцията, по коридорите се срещаме, все още преподавам, макар и малко.
Колко деца се обучават в момента в училището и какви са ви очакванията за следващата година?
В момента при нас се обучават 50 деца в 4 класа, надявам се да съберем още един клас – осми, който ще постъпи на мястото на завършилите успешно 12-класници. Искам да поясня, че ние сме към Министерството на културата, а не към Министерството на образованието. Нормативите за паралелка са по-малки от другите училища, но това е разбираемо, защото е необходимо да се обърне специално внимание на всяко дете, което ще рече, че обучението ни е почти индивидуално. И при тази насоченост е невъзможно да се работи с повече от 20 ученици. Дори да се сформират такива паралелки те се делят по специалните предмети на групи, за да може да се работи нормално.
Какви са очакванията ви за септември?
Гледайки статистиката и извършвайки обход из училищата, свързан с рекламиране на специалностите на нашето училище, ми стана ясно, че точно тази година и следващите две са годините с най-малки набори. Истината е, че ще е много трудно не само на нас, а и на всички училища да съберат своите паралелки. Още повече, че при нас трябва да дойдат деца, които имат наклонности – кадърни, селекционирани. Но аз се надявам, че ще съберем паралелка.
Има ли кадърни деца, които искат да учат приложни изкуства?
Да, определено има.
Успявате ли да дадете всичко, което им е необходимо?
Смея да твърдя, че, екипът е много добър и като доказателство за това са наградите, които получават нашите деца, стипендиите, които печелят всяка година, изложбите, които правят в града – изложбата на випуска, който изпратихме сега, изложбата, която правихме по повод 35-та годишнина на училището. Получихме и грамота от Министерството на културата и Вежди Рашидов за принос към българската култура. Имаме и индивидуални изложби на наши ученици – например на Стоян Кирков в Чепеларе. Николина Згурвска спечели трета награда и стипендия от националния конкурс организиран от Министерството на културата преди седмица. Любопитното е, че тя е в специалност Рекламна графика, а спечели наградата с текстилно пано. Всъщност при нас това е стандартна възможност – децата, независимо от специалността си, могат да усвояват знания и умения за всичко, което им е интересно. Работят, видно е, че колективът е добър, защото тези резултати се постигат, естествено ако детето има талант, но и ако с него се работи, защото това е резултат от съвместна работа.
Кое е различното да сте към Министерството на културата, а не към просветното министерство?
Като норматив, като хорариум часовете напълно се покриват с това, което се изучава в другите професионални гимназии. Часовете по специалните предмети обаче идват върху този норматив. Затова нашите деца учат повече и тяхната натовареност е по-голяма, но те го понасят с лекота и удоволствие, много от тях остават и след часовете да работят, работят допълнително и у дома.
Имате и добър литературен клуб?
Той наистина е изцяло от наши ученици засега, но всъщност формално съществува към Читалище “Орфееви гори” Долно Райково. С тях работим заедно по проекти и по други добри съвместни идеи. Обикновено развивайки се в едното изкуство в повечето случаи децата, пък и големите художници се развиват и в друго изкуство – било литература, музика. Така че е нормално децата да пишат добре, да свирят чудесно, да пеят. Можем да се похвалим и с тяхната креативност – с нашето дърво-мартеница, което украсихме пред сградата на училището спечелихме международна награда на една инициативна група творци, които искат да популяризират тази българска традиция.
Наскоро вие изпратихте една протесна нота относно отношението на институциите към училището. Какъв беше поводът?
В писмото казахме каква е причината. Реагирахме по-остро, защото се почуствахме изолирани и отделени от останалите училища в града, като не бяхме поканени на средношколската борса.
Искате да бъдете популяризирани, да съживите едно училище с традиции?
Абсолютно. Аз мисля, че училището е ценно за цялата област и като такова всички институции трябва да се борят да го съхранят. В момента има демографски срив, който касае не само малката раждаемост и липсата на деца, а и това, че родителите търсят своето препитание, излизат навън, търсят училище, което да приюти децата им, да се чувстват не само добре, а и да изявяват своите заложби. При липса на такова училище тук къде трябва да ходят – в Пловдив, София, все по-далече… Затова мисля, че ние сме необходими тук, на това място, неслучайно сме създадени.
Какви са специалностите, които се изучават?
Специалностите са „Рекламна графика”, „Иконопис” и „Художествена тъкан”. Амбициите са ни от догодина да се въведе и обучение по специалността „Дърворезба”.