Томислав Дончев: Седем пъти повече европейски средства разплащаме всеки месец

Томислав Дончев: Седем пъти повече европейски средства разплащаме всеки месец

Европейските средства се движат по-бързо отпреди, но по-бавно отколкото аз искам, заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз.

България има сериозен проблем с усвояването на средства от ЕС. Страната ни не постига добро ниво на усвояемост. Как може да го постигнем, при условие, че много експерти заявяват, че европейските фондове са ключът за справяне на България с кризата.

Бързам да уточня, че по отношение на използването на средствата от ЕС няма само един проблем. Това са множество проблеми. Ние нямаме проблем със спирането на европейски средства. Имаме множество проблеми, основно от техническо естество, движението на документите, движението на парите....те се движат по-бързо от когато и да било, но по-бавно отколкото аз искам. Това е лошо в момента, защото в година като настоящата, повече от всякога имаме нужда в българската икономика да влива повече кръв. И ако към момента на месечна база успяваме да разплащаме 7 пъти повече отколкото миналата година, което е добре. За да достигнем собствените си цели, ние вероятно трябва да разплащаме 15 пъти повече. Причините за това са известни. Става дума за излишната бюрократизация на някои от процесите, въвличането на повече звена или контрол отколкото е необходимо. Има възможности цялата система да не намалява нивата на контрол по отношение на законосъобразността на разходването на средствата, а същевременно да бъде много по-бърза и адаптирана към нуждите на ползвателите. За тази цел са разработени пакет нормативни промени, голяма част от които са факт. Остават още две важни стъпки – първата е регламентирането на максимален срок за верификация на разходите като основната идея е от искането за плащане до получаването на плащането от бенефициента да минава срок не по-дълъг от три месеца. Това би било постижение на фона на сега съществуващата ситуация. Друга стъпка е увеличаване на размера на авансовите плащания, специално за публични институции и специално за инфраструктурни обекти до 35%. Това би дало добър ефект в година на особен натиск над публичните финанси. Мерките, които сме взели, вече дават ефект. Ние имаме управляващи органи, които са облекчили комуникацията с бенефициентите.

Разкажете ни за европортала, който представихте наскоро. Очертава се сайтът www.eufunds.bg като основен интернет ресурс за всякъкъв тип информация, свързана с възможностите и текущи въпроси по използването на средствата от ЕС. Там има концентрирана информация за всички оперативни програми, основните документи, които регламентират какво се случва във всяка от оперативните програми. Това, което е радващо, е, че порталът е изключително интерактивен. Посетителят има възможност да стане член на специална онлайн група, когато текат дискусии, свързани с промени в интерактивната база, той да получава всички проекти за промени, да изказва своето становище. Има календар на бъдещи събития. Порталът дава възможност за проследяване на темпа на изразходване на средствата в реално време. Всеки може да влезе и да провери какъв е обемът на сключените договори и на разплатените средства. Това не е последната стъпка, аз се надявам до няколко месеца ние да направим нещо революционно, не само за България, но и за мащабите на Европейския съюз. Ние имаме намерение да направим част от системата за регистрация на всяко плащане, на всеки бенефициент, публична. Това означава, че всеки гражданин ще може да влезе и провери какви проекти има неговата община, в какво са насочени, кои са изпълнителите, дали са си свършили работата и т. н…

Тече административна реформа, има съкращения на разходи и специалисти. Дълго време се говореше, че ние нямаме добри специалисти по еврофондове. Какъв е Вашият подход към тези експерти, как ще ги насърчавате?

Икономията на разходи не бива да случва на принципа да спестим един лев, но да загубим сто. По отношение на експертите, ангажирани в разходването на средства от Европейския съюз, трябва да бъдем внимателни поради простата причина, че говорим за ограничен брой хора в държавата. Тези хора освен да бъдат добре контролирани, трябва да бъдат и пазени. За зло или добро тази работа не може да бъде свършена от хора, които да внесем от старите страни-членки. Повечето експерти имат възможност да получават допълнително възнаграждение, което не е за сметка на държавния бюджет. Самият Европейски съюз ни е осигурил тази възможност, да им осигуряваме допълнително възнаграждение за сметка на разходите от самите оперативни програми. Въпрос на по-добра институционална организация и мотивация тяхната работа да бъде по-ефективна. Но категорично това са звената в държавната администрация, където за съкращения не бива да се мисли.

Вирни се горе