Предстоятелят на храм „Св. Параскева“ в гр. Пловдив протойерей Емил Паралингов пое ръководството на първото поклонническото пътуване на учители по Религия-Православие в Пловдивска епархия, в което бе включен и смолянски представител. То се осъществи с благословението на Пловдивския митрополит Николай и финансовата подкрепа на църковните настоятелства на храма, който о. Емил обгрижва, и на храм „Св. Петка Епиватска”, също в Пловдив. Изключително благодатно, духовно наситено пътуване до Гърция, което даде знак за бъдеща развита дейност в укрепване на учителския екип и в обогатяване на връзките с Културно-просветния отдел на Митрополията. Отец Емил от 7 години организира поклоннически пътувания до свети места у нас и в чужбина и е придобил опит за най-благоприятното им провеждане.

…

- Отец Емил, Вие за първи път водихте група учители на поклонническо пътуване. Как се чувствахте?

• Чувствах се много добре с тази група и съм щастлив, че осъществихме това поклонническо пътуване, а то е най-малкото, което можем да направим за героите на нашето време – учителите. Да, при това не само учителя по вероучение, а въобще учителя като професия. В нашето общество те са истинските герои, които с много усилия и нерви, но винаги с жертвоготовни сърца, се борят да не угасне и последната искра духовност в българския народ. Самото пътуване с учителите по вероучение бе по тяхно желание като заключение на семинара, който се проведе за опресняване на знанията им в началото на месец септември в манастира „Св. св. Кирик и Юлита“, организиран от Митрополията. По Божията милост и промисъл част от енорийската ми дейност са поклонническите пътувания до свети места в православния свят, предимно в Гърция, защото макар и да е много близко до нас и посещавана целогодишно от хиляди българи, като богата на православни светини си остава непозната дестинация. Разбира се, не забравям и България с нейните светини. Така, че винаги съм щастлив, когато мога да организирам поклонение на свети места.

- Защо?

• Колкото и материално да е богат, каквато и власт да има, ако човек е ограничен в своите знания и смята, че си е достатъчен сам на себе си, всъщност той е духовно беден. Чрез поклонническите пътувания се строят мостове на братски връзки между православните християни еднолично, но и на енорийско ниво. Също така сравнявайки се с другите, ние можем лесно да намерим и точното си място на духовната писта; да се окаже, че не сме толкова напреднали духовно, колкото си мислим, или пък че не сме и толкова изостанали, както сме смятали или са ни казвали.

Призовавам моите събратя, които имат тази възможност, да отделят време за поклоннически пътувания. Готов съм да съдействам на всички, ако има благословение от митрополита. Нито едно пътуване не осъществявам без благословението на Пловдивския митрополит Николай.

- Според какво определихте маршрута на учителите?

• Бях подготвил три маршрута, които предоставих на главния организатор г-жа Недка Чолакова, завеждащ Културно-просветния отдел в Митрополията, но препоръчах третия: Пловдив – Верия – Серес, като в движение включих и Катерини. В манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Верия се пази главата на св. Климент Охридски, основоположника на българското образование и небесен закрилник на учителите. Същият манастир е свързан и с св. Теодосий Търновси, пребивавал в него известно време и общувал с местните аскети и отшелници, принесъл опита им в Търновското царство. Във Верейска епархия е особено почитано и популярно името на съвременния светител Лука Симферополски – лекар и чудотворец. В района на манастира „Панагия Довра”, северно от Верия, се строи огромен храм, посветен нему и задължително отидохме и до там, за да се поклоним на неговите свети мощи. Град Катерини беше извън програмата, но включен в нея, защото по пътя разбрах, че Поясът на Божията Майка, съхраняван на Атон, е донесен там, и го включих като изненада за всички жени от групата. За мен като мъж е по-лесно да отида до Света Гора и да се поклоня, отколкото за вас, жените. Чакайки на опашката, надявам се всяка от вас да се е помолила на Божията Майка като жени, като майки и като баби. Върнахме се духовно окрилени всички. Финалът на пътуването бе манастирът на св. Йоан Предтеча в Серес – един православен манастир, посещаван редовно и от българи. Видяхте с каква голяма любов ни посрещнаха сестрите, въпреки че една голяма част от ръкописите и църковната утвар на този манастир са пренесени в България по време на Балканската война и стоят скрити по хранилища и изби на български музей, вместо да бъдат върнати на собственика им, който не е гръцката държава, както се мисли у нас. Припомнете си случая с връщането на “История славянобългарска” на българския Зографски манастир. Тогава пак потриотарите, не патриотите, изпаднаха в истерия. Не се мислеше, че Паисиевата история отива в една духовна българска твърдина, а че се предава на гърците или гръцката държава. Сега не е по-различно и няма да бъде, докато в главите ни звучи “Край Босфора шум се вдига…”, а не Христовото Евангелие на мира и братолюбието…

- С голяма любов ни посрещнаха сестрите в манастира, защото видяха свещеник сред нас…

• Наистина, присъствието на свещеник в една поклонническа група говори за организиран църковен живот. Освен това, на нас се гледа не толкова като на българи, колкото като на православни християни и това показва, че над светската политика стои Христовият мир, който не разделя, а сплотява единоверците. Затова за мен Балканските войни не са войни на героизъм, а на духовно падение, защото братя и сестри в Христа проливат своята кръв. Слава Богу, живеем в такова време, в което и от двата народа – българи и гърци, има вече интелигентни, духовно смирени хора, които реално оценяват не териториалните ползи или загуби, а духовните вреди, нанесени от тези войни. Да не забравяме, героизирайки Балканските войни, че освен човешки, има и Божи съд. Някога, когато Каин убил Авел, Бог казал: „Братовата ти кръв вика към мене от земята…“ Не е ли братова кръв и проляната през 1912-1915 г. кръв на православни християни, убиващи се едни друг?

- Изненадващо и приятно бе да Ви видим като участник във Вечернята и в светата Литургия на другия ден в чест на празника на Светите Безсребърници Козма и Дамян в едноименния храм във Верия.

• Нашето пътуване съвпадна с празника на светите Безсребреници. Пътуванията ни са винаги поклоннически, а не шопинг туризъм, затова и посещение на св. Литургия е задължително. Ако бъда поканен от местните свещеници и с благословението на местния митрополит като каноничен свещеник на Българската Православна Църква, с радост взимам участие. Сега имах благословението на митрополита на Верия Пантелеймон, благодарение на когото през лятото в Пловдив бяха донесени част от мощите на Свети Димитър по повод на храмовия празник на „Света Марина“ и стотици хора имаха възможност да им се поклонят.

- На богослуженията имаше много деца и млади хора, включително и вземане на причастие от тях. Как ще коментирате това в сравнение с нашите храмове?

• Как мога да го коментирам? От една страна ми стана тъжно, няма да кажа болно, че и при нас не е така, от друга страна не се отчайвам, защото все пак те са нямали такъв период на богоборчески атеизъм, какъвто сме имали ние. У нас вярата ни все пак е била поставена под един похлупак и е било много трудно на Църквата да изпълнява своята душегрижовна мисия за народа си. А това, което виждаме в Гърция, е една непрекъсваема традиция на религиозно обучение, на религиозно възпитание, на общуване с Църквата. Гърците винаги са отивали на църква без страх, че от това зависи работата им, че децата ще бъдат подигравани в училище и т.н. Затова не бива да ни учудват пълните храмове в Гърция. Но казвам, че не се отчайвам, защото в момента нашата Църква изпълнява според своите възможности и сили свободно своята душеспасителна мисия, в това число и обгрижване на децата. Ако при нас нещата не стават масови, това не бива да смятаме, че е проблем. Господ Исус Христос е казал: „Не бой се, малко стадо!“. Ние сме малко стадо православни българи, но сме Неговото стадо. Масовката е за други.

- На нас какво ни пречеше през тези последни години да се развие по-широко православното мислене, участието на повече млади хора и на деца в църковния живот?

• Вижте, тях ги има. Но пречи това, че българските поколения до такава степен са засегнати от вируса на безбожието, на нерелигиозното възпитание, че то се е просмукало в цялото ни общество. Но днес наблюдаваме нещо много интересно. Младите водят в църквата своите родители, баби и дядовци, а не обратното, както е било в годините назад. Чрез децата родителите вече влизат в църквите. Децата са с чисти сърца, възприемат много открито Божиите истини. Господ е казал да оставим децата да дойдат при Него. Това, че те водят родителите си на църква, не е малко. Все пак да не забравяме и това, че Църквата не беше оставена тези 20 години да изпълнява своята мисия спокойно. Веднага след като падна режимът на Тодор Живков и дойде тази тъй наречена демокрация, дойде и разколът. Това не е малка рана. Разделението винаги е опасно за когото и да било. Разделението на държавата е опасно за държавата, разделението на семейството е опасно за семейството, разделението на Църквата е опасно за Църквата, за нейната мисия сред хората. Но през тези години тя е изпълнявала своята мисия, макар и трудно.

- Може ли да се каже , че вече е благоприятно времето на Църквата, че може да живее своя живот по-отворено към хората?

• Ако трябва да сме най-точни, за Църквата няма благоприятно време. Тя е винаги войнстваща Църква. Нейната война обаче, не е против плът и кръв, т.е. с човека, а с поднебесните сили на злобата, тровещи с греха. От друга страна, всяко едно време е благоприятно за Христовата проповед. Христос се роди по време на Римската империя, Църквата се роди по време на вражда, на мъчения, на убийства, на християнска кръв. Ние също имаме своите мъченици. И от времето на турското робство, но и времето на комунизма. И ето един проблем. Знаете ли колко книги има издадени – и исторически, и църковни – за руските изповедници и мъченици от времето на СССР? Томове… И една немалка част от тези духовници станаха светии, проявяващи своята помощ сред православните християни в Русия. Ние за колко от нашите страдалци знаем? Колко книги сме написали, колко православни българи са потърсили и прочели томовете на майка Валентина? Как сме уважили нейния труд? Чувал съм думи, че нейните творби са като приказки. Да, като приказки, но тази игуменка в най-трудните години на Църквата – в началото на разкола, създаде първото неделно училище в България, написа толкова книги за деца и извървя цяла България надлъж и нашир, за да напише 12 тома за тези изповедници на вярата – свещеници мъченици. Ето как ние се отнасяме към нашата святост. Сякаш не ни интересува. А това е животът на Църквата. Както каза и дядо Порфирий при посещението ни в манастира, нашето възпитание в родолюбие и вяра започва от родните ни светии – св. Климент Охридски, св. Евтимий и българите от 50-те години на атеизъм. Ще си позволя за призова всички, които знаят и имат спомени от времето на комунизма, нека ги споделят, а които могат, да ги записват. Потърсете, намерете, пишете да се знае. Да се знае ,че Църквата Христова е жива и никога няма да може да бъде победена. Затова и пътувам, за да покажем на хората, че Църквата ни е жива, защото тя не е човешки организъм, а богочовешки организъм, а Христос е Пътят и Истината, и Животът.

- Вижда се, че Вие сте вдъхновен да пътувате и да водите поклонници в страната и чужбина. Вижда се, че Вашият път е много вълнуващ за обикновените хора…

• Аз не съм си и мислил, че ще организирам такива пътувания. Преди седем години възстановихме старинния храм „Св. Параскева“ в Пловдив. Той бе затворен много години. Тогава попитах хората, които бяха в това дело, които помагаха, как да им се отблагодаря и те ми казаха спонтанно да ги заведа в Гърция. И така се започна. Тогава нищо не знаех за Гърция – обекти, места, но си припомних, че по това време в България между първите големи изяви на нашия митрополит беше пристигането на мощите на св. Иоан Предтеча от манастира „Св. Параскева“ близо до Драма и реших да отидем там. И така – в продължение на седем години пътуваме с поклонници. Но да не останат с впечатление читателите, че тези пътувания са за затворен кръг. Напротив, отворен е и всеки, който има желание и време да пътува, нека заповяда. Ще бъде духовна радост да посетим заедно много свети места.

Росица Примовска