Професор Петков, вече са ясни предложенията за икономически мерки на кабинета, които ще борят окото на кризата по български. Доколко тези мерки ще са адекватни и ефективни и доколко биха помогнали на обикновените хора да живеят по-добре? Тези мерки не са ли вид икономически фашизъм?

На тези мерки дадох името 60-1. Ако тази програма, така да я наречем, бе обсъдена и приета и пусната частично чрез промени в законите през окотмври миналата година, тя щеше да има значително по-голям ефект. Включително щеше да помогне на новото правителство да не допуска това, което се случва за първи път от 1997 година: ние имаме дефицитен бюджет със заплаха така да е до края на годината. Ние имаме актуализиран де факто бюджет, който през юни или есента отново трябва да се актуализира. Това за мерките от есента обаче не се случи. Писах многократно, позволих си дори да изпратя и Отворено писмо до премиера Борисов, в което предупредих, че България е влязла в ликвидна криза с проекто-бюджета, предложен от кабинета за 2010 година. В това писмо писах, че още преди да е изтегло 6-месечието приходната част на бюджета ще се е провалила, което и стана. Сега дали е икономически фашизъм или не, ми е т рудно да преценя, но е факт, че се вземат драконовски мерки, за да може да се спре процеса на финансова и бюджетна дестабилизация, който след това ще иска години лечение. Свикнал съм да борявя с цифри: за първите два месеца на годината приходната част е с милиард и 400 милиона лева под тази, която е запланувана, а за първите три месеца е около 2 милиарда лева. 2 милиради 100 милиона лева е точната сума. Но това , забележете, е само за републиканския бюджет. В общините дупката е още по-голяма. До какво ще доведат тези драконовсик мерки, които за част от хората са непоносими. Общо, ако всичко по мерките на кабинета се изпълни, не веднага, ще бъдат набавени половината от средствата , за да се запълни бюджета. Ако хората, домакинствата, фирмите издържат, особено средния и малкия бизнес и самозаетите. А откъде ще дойдат останалите пари, е въпрос на друга философия и на надявам се, следващ антикризисен пакет.

Тоест това няма да сработи на 100%?

Това ще сработи на 50%. Без да говоря за тези утопични надежди, че имаме най- балансирания бюджет с нулев дефицит в Европа. А може би и света. Най- важното нещо: да се набавят средства, които да помогнат държавата да бъде добър и редовен платец и по този начин да показва пример за поведение, доверие, морал в условия на криза. Точно това обаче няма как да се случи, от която и да е гледна точка да се опитаме да анализираме ситуацията в момента.

А логично ли е да се говори за институционална солидарност в кризата, в условия на пазарна икономика? Дали рестриктивните мерки спрямо бюджетите на институциите, таваните на заплатите, орязването им, няма да демотивира хората и да ги настрои повече антимерките, отколкото да ги направи солидарни един към друг, солидарни и с кабинета в тежките времена?

В момента се апелира за така наречената хоризонтална солидарност. Всички, които подлежат на контрол да могат да жертват нещо от дохода си, за да се напълни държавната хазна. Това, което липсва и при това правителство е вертикалната солидарност. Което значи преразпределение от групите с високи доходи към нискодоходните и особено свърх богатите. А такива в България има не малко – между 2-3%. Това е солидарността, която наблюдаваме в солидарните държави, в социалните пазарни икономики. В Бългаиря не само не се лансира подобна солидарност, защото тези идеи за данък «лукс“ са повече за прах в очите на хората, но се въведе и плосък данък, който вече трета година оставя пропороционално, значиелно повече налични доходи на много заможните хора, които по всички показатели, в т. ч. и международни, би трябаавло първо да дадат отговор на въпроса откъде са натрупали богатството си и второ- да бъдат обложени прогресивно с подоходен данък, както в момента правят почти всички държави. Има неразбиране за доходите на физическите лица, а не за отношението към бизнеса, защото част от нашия бизнес , особено едрият корпоративен бизнес, олигарсите хитруват. Те казват: оставете ни тези пари, производително-инвестиционни, за да ги върнем и да създадем нови работни места. Това не става. И няма как да стане.

Питам ви като социолог: дали политическата критика в държавата ни в момента, под една или друга форма, на едно или друго ниво, /вземам пример от президентската политическа критика към кабинета и финансовия министър/, не се превръща във вид институционално наказание, във вид полицейска репресия, във вид полицейско наказание? Такива са примерите поне от последните седмици. И това какво издава от страна на кабинета: политическо безсилие, желание за промяна в устройството на държавата или просто несправяне със ситуацията?

Кабинетът е в критична ситуация. ГЕРБ навлезе в първата си политическа криза – криза на властта, неочаквано рано. Плюс това в момента е и в цайтнот, защото с бюджетния дефецит, с финансови и данъчни мерки няма как да компенсира във времето този драстичен спад, който се получи в пълненето на държавната хазна. При това положение изкушението да се прилагат строги, наглед безкомпромисни от популистка гледна точка мерки, но строго погледнато констиционно и законово, намирисват на полицейщина. Изкушението, повтарям е много голямо. В случая се доверявам не на това, което обясняват министрите, нито техните говорители и пиари, а се вслушвам в онова, което говорят правозащитниците и останалите, за съжаление не много свободомислещи и свободно пишещи журналисти. А те размахват вече знамето и говорят за опасността от превръщането на България в полицейска държава. Ако говорим за чиста политика, която е свързана с добруването и благополучието на гражданите, то това е проблемът днес, а не дали президентът Първанов е публикувал или не стенограма и да се търси под вола теле. Това става днес, не защото са дошли на власт лошите. Въпреки, че професионалната деформация си казва думата. Който е работил в МВР преди или след промяната, си остава полицай по дух и манталитет до края на живота си. Това става, защото нещата в икономиката, меко казано, не вървят. България вече трета година затъва в тресавището на рецесията и растящата безработица и защото доходите на българите, доскоро просто ниски, на фона на тези в Европа, в момента поставят въпроса за оцеляването на нацията. Те са не просто ниски, те са опасно ниски. Рисково ниски, с оглед живота на обикновените семейства.

Да, но нали това ни го обясняват с последиците от крадливото управление на тройната коалиция. Със злоупотребите и корупцията на тези, които сега ще търкат арестантските или затворнически нарове?

Да, част от това, което ни се случва е заради калпавото управление, съзнателно въведено, на тройната коалиция. Но не всичкое от това следствие. Първо имаме наследство от по-предишни правителства, защото кражби имаше и при предишните два мандата. Второ: през последните девет месеца вече имаме грешки, имаме корупционни схеми, имаме замълчаване и замитане на проблеми и казуси от новото правителство, за които няма логично обяснение. За да не бъда голословен, ще дам пример: най- голямата далавера и афера на десетилетието са заменките. Правителството има всички основания да стартира веднага процедура за ревизия на взетите решения, започвайки от върховния орган- Парламентът, където има мнозинство. Но не го прави. А става дума за пари, много пари, които премиерът изчисли до милиард и половина, второ- за пари, които могат да се върнат на държавата, макар да нямат реална пазарна стойност, но могат да ни служат за излизане от кризата , тогава когато държаваат ни започне да прилага такава стратегия. Това ще стане след 2-до 3 години.

Защо не се прави това?

Защото, вече си мисля, вътре са заровени интереси и на хора, или корпоративни мрежи, с които правителството е длъжно да се съобразява. Кои са те точн,о можем да разберем по един много прост начин: да се излезе с офиицален публичен регистър на хората и фирмите, при това да се отчетат свързаните лица , а и прехвърляниета на имоти. Първо на заменките на горски участъци, второ – на смяната на статута на земеделски земи, трето – на ловните територии. Тогава вече ще се докаже, че ГЕРБ и лично премиерът държат на онази дума, която казаха: че няма значение кой какъв е, ще бъдем безкомпромисни към всички, че най- голямата опасност за нас е самият ГЕРБ. Но това не става. Вземете другият пример: установи се, че 300 милиона евро на българи се намират в швейцарски сметки. Първо, те не са толкова, а значително повече. Второ: задграничинет сметки на българите, които са могли да направят това, се изчисляват в размер на от 8 до 10 милиарда лева. Как може, страни, закъсали, но достатъчно богати като Германия, САЩ, да гонят до дупка онези, които държат неправомерно авоарите си в чужбина без да плащат съответните данъци, а бедна България да не го прави? При това се дадоха и срокове от страна на правителството затова. И се връщам към въпроса ви: това значи да има работеща солидарност от страна на правителството, парламента да вземат решение и никой в Европа няма да ги упрекне, че пренасят тежестта върху една категория хора. Сега му е времето изходът от кризата да е повече върху онези, които имат за себе си и за пет поколения напред.

Има ли полезен изход от създалата се ситация правителството, от натрупания вече негатив, от плъзналато усещане за полицейски репресии, за завръщането на нещо, за което май не бяха гласували?

Има изход. Единствен работещ. Да се активизира гражданското правозащитно мозаечно, защото ние в България нямаме национално движение, а мозаечно разположено гражданско общество. България има не лоши като експерти, като информация и като спечелени каузи представители на демократичното гражданско общество. Аз допускам, че ако така продължи с показните, тип риалити арести, всяването на страх сред жени и деца, сред пациенти в клиники и къде ли не, тази работа ще избие нанякъде ив страната ще се активира гражданското общество. Идано това стане. Вижте,дори през 30-те години на миналия век когато се ражда и започва да работи ФБР, онзи героичен лейтенант не си е позволявал да прилага подобни методи публично, за сплашване. Би трябвало да се знае, че България вече е в Европа и ако това се бе случило в една Франция например, или в една Германия, досега поне двама министри или един министър и един прокурор, трябваше да си отидат. Форумите пращят, пълни са от гневни реакции, като сложим настрана и дежурните, които винаги срещу нещо крещят и се оплакват, става дума за нещо, което най- вероятно ще се обяви и подеме от интернет поколението. Не допускам хората от моето поколение, както и от следващото, които са най- големите жертви на прехода, в голяма степен обезверени, да тръгнат да си бранят правата. Надеждата ми е в третото поколение на прехода.