Проф. Кр. Петков: Големите пари са истинските разбойници

 Проф. Кр. Петков: Големите пари са истинските разбойници

Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България

Проф. Петков, оценихме ли реално ефекта от въвеждането на плоския данък и време ли е това решение да бъде ревизирано?

За разлика от преди 6 години, сега ситуацията е по-различна и привържениците на плоския данък са значително повече. Поради тази причина твърдя, че въвеждането е далеч по-лесен акт от отказването от плоския данък. Кои са негови поддръжници? Всички, които получават от средните нива на доходите нагоре, но най-вече това са заможните българи, които бяха разтоварени от данъчната тежест на прогресивната скала с очакването, че ще реинвестират парите, което не се случи. Що се отнася до нискодоходните групи и онези, които са с доходи на домакинства, които ги поставят в риск от бедност, те би трябвало да са твърди привърженици на една промяна, която да върне предишната прогресивна скала и постепенно да се мине чрез умерена прогресивна скала към един по-справедлив начин за разпределение на данъчните тежести. Това е европейският модел и това трябва да се случи и в България.

Колко тежък удар се оказа за най-бедните премахването на необлагаемия минимум и не се ли оказа всъщност, че допълнителните приходи в бюджета идват именно от удара по най-бедните, а не от „изсветляване" на доходите на най-богатите?

На първо място поставям под съмнение статистиката, която ползват авторите на намеренията или на промените в текстовете в данъчното законодателство. Те казват, че благодарение на необлагаемият минимум някакви 600, 800 млн. лв и дори 1 млрд. лв влизат в бюджета, което е скалъпена статистика. Нашите изследвания показват следното – само през първите две години след въвеждането на плоския данък, точно върху тези хора с ниски доходи е наложена допълнителна тежест в размер на 600 до 650 млн. лв годишно. Толкова те плащат агрегатно повече, отколкото преди да се въведе плоският данък. И тук вече се вижда смисълът от едно решение, което навремето политиците, респективно БСП, ДПС и НДСВ, се отказаха да въведат – необлагаем минимум, за да можем поне по това да се равняваме с другите европейски страни. Същевременно е много интересно, че хората във високите подоходни групи от 5000 лв. нагоре плащат агрегатно около 450 – 500 млн. лв по-малко в държавния бюджет. Само че, на равнището на индивидуалното съзнание, хората разсъждават така – да, аз вместо да плащам 25-30% по-добре да давам 10%, без да ме интересува какво се случва. Той обаче губи два пъти – веднъж, защото заедно с нископлатените дава повече на държавата, вместо тези пари да дойдат от богатите или една средна класа, която за съжаление не съществува в България. И втори път (малко хора се замислят върху това) – след като държавата не осигурява достатъчно приходи в бюджета, тя не може да изпълнява функциите и отговорностите, които има по линия на публичните услуги. Те стават бедни, нискокачествени, а понякога имаме и отказ от публични услуги, традиционни за Европа. Вземете здравеопазването и хроничното недофинансиране на тази сфера или образованието… Тогава бумерангът се завръща – дали сме всички по-малко, а най-много са облекчени най-богатите, но в крайна сметка бюджетът закъсва и всички ние патим заради нискокачествени и недостъпни публични услуги.

Пропуска ли се удобно фактът, че парите на най-бедните са с най-висок мултипликатор – те веднага се връщат обратно в икономиката, защото всеки по-беден човек веднага си плаща всички сметки, купува си киселото мляко и брашното и това печелят по-богатите и собствениците на фирми, които в противен случай внасят все по-малко средства от корпоративен данък заради свиващата се икономика? Или греша?

Това е много вярно и е доказано многократно в изследването на домакинствата и тяхното поведение. Хората, които получават до средни доходи и малко над тях не спестяват, а харчат парите си, вкарват ги обратно в оборот за най-необходимото, което подхранва и създава динамика в бизнеса. Кой обаче ти мисли за подобни неща – бизнес егоизмът и груповият егоизъм доминират над подобни разсъждения, които са на първо място икономически логични и на второ място математически доказани. Като гледам няма кой знае каква активност сред управляващите, особено тези, които в момента контролират ресурсите на нацията, нито специализираните медии имат афинитет да разясняват това. Медиите се „неолиберализираха" до крайност и в един глас повтарят – ниски данъци, свобода на бизнеса, малка държава…

Преди дни Георги Ангелов от ИПИ и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии защитиха тезата, че няма никаква връзка между корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица…

Как да няма връзка? Нека изследват данъчното поведение на корпоративните играчи. Една голяма част от тези хора крият данъци, при това ползвайки се от вратичките в законодателството легално – чрез счетоводните сметки на своите фирми. Има пряка връзка по отношение избягване плащането на данъци, а понякога и чисти злоупотреби. Втори път, ако раз съждаваме макроикономически, от гледна точка на икономиката на фиска и социологията на фиска, след като в България за шест години делът на данъците върху корпоративната печалба спрямо БВП е паднал, а не се е увеличил, това означава, че тежестта се пренася върху онези, които плащат като физически лица, както и върху косвените данъци. Е, тогава възниква въпросът – това ли е най-справедливата данъчна система? Това ли е моделът, за който у нас и от ляво, и от дясно ни натякват, че е най-добрият данъчен модел в света. Категорично възразявам срещу една такава теза, която вече става и догма.

Колко страни в света разчитат на плосък данък?

До скоро ги броихме 32. Сред тях няма нито една развита страна, нито страната „родина" на плоския данък – САЩ. Когато ваши колеги зададоха на Барак Обама при първата му пресконференция въпроса „ще въведете ли плосък данък" той каза „на несериозни въпроси не отговарям". Никой сериозно в развитите страни не разговаря на тези тема, защото знаят следното – намали ли се под определени нива данъчната тежест и освободиш ли онези, които печелят повече (оставям настрани доколко са легитимни печалбите), тогава закъсва държавата, обществото, гражданите. Лъжа е това, че се облекчават всички данъкоплатци. Това са измислици на неолибералните идеолози.

Една друга тяхна теория бе, че няма връзка между плоския данък и неравенството…

Естествено, че има връзка. Плоският данък формално изглежда справедлив – от всеки по 10%. Но справедливо е онова, което намалява подоходното неравенство, ножицата между най-бедните и най-богатите – това е прогресивната данъчна система. Разбира се, подобни крайни варианти като 75%, които се опита да въведе Франсоа Оланд са неприемливи за България, без да се опитвам да давам акъл на французите…

Какъв трябва да бъде процентът за България?

Аз имам заедно с колеги конкретно предложение, което съм оповестил. Първо, още със следващия закон за бюджета да се въведе необлагаем минимум. Второ, да се свали ставката за хората с доходи до 400 лв. от 10 на 7% и след това да се въведе една умерена скала с 10, 15, 20, 25 до 30% в зависимост от доходите, като най-високата ставка ще касае онези, които имат доходи над 10 000 лв. месечно. Това ще бъде справедливо и няма да ги натовари толкова. Що се отнася до данъка върху корпоративната печалба, би трябвало да поизчакаме година, две или три, преди да се премине към една още по-умерена скала, защото сега е ценен всеки бизнесмен и инвеститор, особено средният и малкият. Аз бях консултант на сегашното ново правителство в Албания, които трябваше да се върнат от плосък към прогресивен данък и там разсъждавахме по същия начин. Това е и мнението, което преобладава сред редица колеги, които са „позитивни критици" на безумната идея за плосък данък в Европа.

Кажете ни малко повече за решението и пътя на Албания?

Там се въвеждат промени в законодателството и новото ляво-центристко правителство върви по този път. В Тирана още в началото, сядайки да разсъждаваме с колегите депутати и икономисти, си дадохме сметка, че след като албанците са свикнали 5-6 години да плащат по 10%, трудно ще ги накараме да се върнат към прогресивната скала. Което отново ни връща на мнението, че много по-лесно се въвежда плосък данък, отколкото се отменя. Поради тази причина трябва на първо време да се търси хибриден вариант.

Неолибиралите в България на практика се опитват да отрекат дори факта, че тук неравенството се е увеличило в последните години. Какво показват вашите изследвания и наблюдения?

Слушам, гледам какво говорят колегите пазарни фундаменталисти. Понякога се ядосвам, но си овладявам емоциите. Не ползвам техни данни и ги смятам за ненадеждни. Това, което заявяват в публичното пространство ми прилича на едно време, когато имаше изявления от партийната учебна година – имаше такава Мрежа за разпространение на знанията „Георги Кирков". Същият език, същата категоричност, същата липса на конкретни професионално изработени аргументи. Доверявам се на доц. Мария Желязкова, която пусна може би най-доброто изследване по темата социалното неравенство в България. То констатира няколко неща. Първо, България е съзнателно изключение от европейския модел на преразпределение, социално неравенство и социално изключване – ние сме винаги на дъното независимо кой ни управлява, поради което тя издига тезата за изключителността. Второ, когато вкараме общоприетите международни индикатори за неравенство – коефициентът „Джини", процентът на онези, които живеят в риск от изпадане в бедност и т.н., ние отново статистически сме на върха на класацията, но с обратен знак.

Къде стоим в Европа по отношение на неравенството?

Или сме първи или втори по неравенство. С кого се съревноваваме? С Румъния и Латвия – това ли е нашата непосредствена група, с която се мерим, а би трябвало да догонваме средата, където отидоха Словения, Хърватия и където са Чехия, Полша и т.н.

Как стои въпросът с неравенството в Европа като цяло и готова ли е тя да се откаже генерално от неолибералния консенсус?

Европа направи завой към неолиберализма още в средата или втората половина на 90-те години, не без съдействието на смятаните за ляво-центристи и социалдемократи политически лидери като Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Сегашната комисия, водена от Барозу е открит поддръжник и пропагандатор на неолиберализма. Виждате какви пакости нанесоха с така наречения пакет „austerity" за строги безкомпромисни икономии в бюджета, наложени отгоре – надолу – от Брюксел към нациите и от правителствата към населението. Има обаче една цяла група европейски страни, които не се подчиняват на тази логика – това са Скандинавските държави. И отговарям директно на въпроса: математически и икономически е доказано, че страните с най-малко неравенство са най-добри в световната конкурентна борба. При тях сред първите 10 винаги присъстват 5-6 от Скандинавия – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия. Тогава възниква въпросът – господа пазарни фундаменталисти, къде ви е икономическата логика? Очевидно тезите, които ни пробутват, обслужват една част от обществото и това са мегакорпорациите; да си го кажем направо – олигарсите и хората, които държат контрола върху големите пари.

Има ли основа Европа да потегли по друг път?

Да, аз смятам, че следващата Европейска комисия, дори да се запази доминацията на Европейската народна партия, под напора на европейските граждани и надигащото се недоволство ще коригира мерника. Сигнал за това беше даден на форума на Г-20 преди половин година в Русия. Очаквам корекция на стратегията назад към стратегия за развитие, основано на нов растеж и заетост на хората, а не на безсмислени икономии, ниски дефицити и ограничение върху вземането на външни заеми.

Какви са опасностите, ако това не се случи? Има ли опасност от все повече краен евроскептицизъм и национализъм?

Това е първият видим резултат, за него не е необходимо въоръжено око. Националистите от всякакъв род ще вземат между 20 и 25% от гласовете през май. Имаме ренесанс на етнонационализма в Европа, а кому е изгодно това? На второ място се случва нещо, което все още се подценява в международните дебати и у нас – гражданските протестни движения рано или късно ще усетят кой е истинският им враг. Ще пренасочат гнева си от отделни персони точно към това, което Зигмунд Баумън нарича „големите пари". Те са истинските разбойници. Те са тези, които създадоха глобалната мрежа, благодарение на която могат да се присвоят пари за милиарди от Гърция, Испания, Исландия, България и т.н., за сметка на гражданите, данъкоплатците и местния бизнес. Ще дойде международният „Видовден" и това вече е опасно за капитализма. Не случайно Барак Обама през декември, а след това през януари сложи в центъра на едно доста патетично слово проблемът за прекомерното неравенство. То заплашва капитализма, заплашва цялата система.

Преди време проф. Станислав Станилов сподели в този дух, че това може да доведе до крайно леви течения и направо до комунизъм?

Ами те се появиха. Аз бях на международен форум в Киев десет дни преди последвалите събития-протести и там доминираха анархо-синдикалисти, чисти анархисти и крайно леви от 12 страни, в това число от Канада и от САЩ. Трудно можеше да кажеш нещо по-близко към левия център, което да е приемливо…

Какъв е отговорът на всичко това, има ли го заложен във възгледите на Кейнс и неокейнсианците?

Отговор е неокейнсианската, но разбира се в модерен вариант „нова икономика", за която пише Анатол Калецки, препоръките, които дадоха хора като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, или докладът внесен при Саркози от Стиглиц и Амартия Сен – това са вариантите за намиране на решение, без да се стига до класова борба и кръвопролитие. Трябва да се изнамери новата икономика, която ще е пост-неолиберална.

Автор Николай Драганов

Вирни се горе