Майкъл Мозес: Някой слънчев ден, след две, пет или 10 години ще се върна в Доспат

Майкъл Мозес: Някой слънчев ден, след две, пет или 10 години ще се върна в Доспат

Това заяви в последното си интервю за „Вестник на община Доспат” Майкъл Мозес, доброволец от Корпуса на мира. Той заедно с колегата си Джоузеф Къртин, също доброволец, но в Любча си заминаха за родината си Америка. След близо две години престой в община Доспат, Майки развълнувано разказа, специално за „Вестник на община Доспат”:

Здравей, Майки!

Здравей

Дойде момента, в който ти ще трябва да си тръгваш за Америка. Много бързо, като че ли мина времето?

Не вярвах, че толкова бързо ще отлети времето, но за съжаление такива са реалностите и ще трябва да си отида в Америка.

Какво ще занесеш със себе си в Америка от тук, от България?

Много са нещата, но като начало бих искал да кажа, че много се радвам, че имах възможността да бъда сред вас, да прекарам време времето с вас, да науча нещо за вашия бит и култура. Ще бъда много удовлетворен, ако съм успял да помогна поне малко и да съм направил нещо полезно.

Ти помогна много Майки, тук в Доспат с езиковите курсове, с други инициативи. Можеш ли да разкажеш накратко какво свърши за тези 2 години?

Започвам първо с НЧ „Иван Вазов” – гр.Доспат, работих много с читалището. Създадох за него един уеб сайт. Направих много снимки на изявите на фолклорната група и ги публикувах в сайта.

Паралелно с това провеждах обучение на една група по английски език вече две години.

Част от ежедневието ми мина в общината. Иначе имах възможност да поработя малко там и да съдействам за различни проекти. Но основната ми работа поне за последната ми година бе насочена в МИГ „Високи Западни Родопи” Борино – Доспат.

С какво помогна на МИГ „Високи Западни Родопи” Майки?

Тук бях ангажиран и свърших доста различни неща. Участвах активно в информационните кампании на групата, като пътувах редом с тях в различните населени места от общините Доспат и Борино.

Съдействах в максимална степен при изработването на различни рекламни материали.

Успях да направя преводи от английски на български език на много брошури.

Обобщих доста информация за организацията и се опитах да се свържа с други подобни организации в други страни в чужбина. Мисля, че с това допринесох доста с оглед нашата инициативна група да бъде още по-отворена към света, а това е пряко свързано с нейното развитие.

Помогнах на много хора да кандидатстват по проекти за района тук в Доспат и в Борино. Успях да убедя много хора, особено от малкия и среден бизнес да участват с проекти в МИГ.

При всички положения Майки ще ни липсваш много.....

Да много са приятелите ми тук – групата по английски език, моят футболен отбор /Граничар Доспат 2008/. Ще ми липсват съседите ми, колегите ми, всички.

Да не забравя Общината, Читалището, просто всички и аз ти казах много се радвам, че можах да бъда тук.

Сега на сбогуване чувствам, че съм бил късметлия да се запозная с толкова много хора, и всички те бяха добри спрямо мене. Просто съм много благодарен на всички в община Доспат. Благодаря Ви!

Какво ще разкажеш в Америка на твоето семейство, на твоите приятели за нашия край?

Ще разкажа, че тук природата е уникална, много красива и хората особено в Родопите и в нашата община са много гостоприемни. Дойдох тук без да знам български, почти незнаех къде се намира България преди да дойда и вие ме приехте като един от вас и бяхте много добри към мен.

Какво не успя да свършиш Майки?

Разбира се човек докато е жив винаги има какво да научи и да свърши, тук има много неща, които при добро желание човек може да прави.

Не на последно място Майки искам да ни разкажеш за нашия фолклор. Кои традиции най – много те впечатлиха при престоя ти тук в България? Кои обичаи?

Родопската музика много ми харесва и носиите също. Ще ми се и ние да имаме такива традиции в Америка, поне в моя край.

Не знам дали осъзнавате вие, че тези неща са уникални и мисля, че трябва да ги оценявате.

Отиваш си в Америка, но имаш ли намерение да се върнеш пак някога?

\=====

Имам това намерение, да! Но първо трябва да обърна внимание на образованието ми и да изкарам магистратура, което ще отнеме 2 години и след това ще видим. Чувствам че няма да се върна скоро, но знам, че някой слънчев ден, след 2, след 5, 10 години незнам точно кога, знам че пак ще дойда.Това е твърдо.

Чувствай се винаги поканен Майки и община Доспат винаги е готова да те посрещне като свой приятел

Благодаря ти и приеми моите най-добри пожелания от името на всички жители на общината!

И аз ти благодаря!

*

Джоузеф Къртин, изпрати съобщение за читателите на „Вестник на община Доспат”, което пристигна след неговото заминаване. “Аз прекарах 27 прекрасни месеца в България. Никога не очаквах, че щях да намеря втори дом в Любча. От престоя си в Любча открих, че е най-красивото място в България. Голям късметлия бях, че имах шанса да живея и работя сред гостоприемни и дружелюбни хора като любчани. Щом пристигнах в Любча преди две години, аз се почувствах, че съм добре дошъл. Благодаря ви много, мои приятели, за всичко.”

Вирни се горе